Тип 57
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: Тип 57
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 3 GHz
(честотна лента «S») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 1 kHz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 2 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 500 kW |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 40 NM (≙ 74 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | 1° |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
Тип 57
Тип 57 (известен също като Тип 14 Марк Ⅱ беше преносим радар за брегова охрана, работещ в S-диапазона (обозначение на IEEE) или в E/F-диапазона (обозначение на НАТО), част от британската система за брегова отбрана Chain Home Extra Low (CHEL), предназначен за откриване на самолети, летящи на много ниска височина.
Тип 57 беше преносим радар с хоризонтална антена тип «кашкавал», монтирана върху ремарке, в което се намираха предавател, приемник и две работни места за оператори. Захранването се осъществяваше чрез два монтирани един над друг, свързани паралелно рупорни излъчватели. Над антената тип «кашкавал» се намираше антената IFF Mark Ⅲ с решетъчен рефлектор, захранвана от дипол. Антената беше здраво закрепена на покрива на кабината. Цялата кабина можеше да се завърта ръчно в страничен ъгъл в сектор от 270°. Завъртането се управляваше от един от операторите.