AN/APQ-10
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 9 375 MHz
(честотна лента «X») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 30 kW |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 50 NM (≙ 92 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
AN/APQ-10
AN/APQ-10 беше разработен по време на Втората световна война и работеше в X-диапазона (обозначение на IEEE) или I-диапазона (обозначение на НАТО) като радар за разузнаване, навигация и бомбардиране за самолета Boeing B-29 „Superfortress“. Той е разработен от Bell Labs, Radiation Lab на Масачузетския технологичен институт и Western Electric до 1944 г. и е предшественик на AN/APQ-13.
Радарът използваше параболична антена, която беше монтирана в радиокупола на долната страна на фюзелажа на B-29 между колесника. Предавателят използваше магнетрон от тип Western Electric 725A.