www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Картотека на радиолокатори

AN/SPN-10, AN/SPN-42

Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни

Изображение 1: AN/SPN-42

Изображение 1: AN/SPN-42

Тактико-технически характеристики
носеща честота: 33,14 GHz
(честотна лента «Ka»)
период на импулсите:  
честота на повторение на импулсите:  
продължителност на сондиращия импулс (τ):  
време на приемане:  
мъртво време:  
импулсна мощност:  
средна мощност:  
инструментален обхват: 4 NM (≙ 7,5 км)
разрешаваща способност по разстояние:  
точността:  
широчина на лъча: 0,57°
необходим брой импулси от целта:  
завъртания на антената:  
MTBCF:  
MTTR:  

AN/SPN-10, AN/SPN-42

AN/SPN-10 е компютърно управляван радар за подход, работещ в Ka-диапазона (обозначение IEEE) или в K-диапазона (обозначение НАТО) за американски самолетоносачи.

Състои се от два независими радара, всеки с параболична антена, за да се постигне теоретично възможната честота от две кацания в минута. Можеше да работи в три различни режима: напълно автоматичен, полуавтоматичен и ръчен режим на кацане. За да могат да бъдат проследявани по-ефективно от радара, самолетите бяха оборудвани с малък, прибиращ се ъглов рефлектор под носа, който предоставяше на радара по-голяма ефективна отражателна повърхност (RCS).

Първата инсталация беше направена през 1963/63 г. Първоначалната система беше с висока точност благодарение на използваната метода на конично сканиране, но беше много уязвима. Затова през 1966 г. фирмата Bell получи поръчка да направи тази радарна система по-надеждна чрез използване на полупроводникова технология и широкомащабна цифровизация. Резултатът получи наименованието AN/SPN-42, но използваше същата радарна глава с антена.

Наземната система по-късно беше заменена от AN/SPN-46, която използваше същия принцип, но в друг честотен диапазон, с което получи приблизително двойно по-голям обхват.