www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Картотека на радиолокатори

AN/APG-3

Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни

Изображение 1: Чертеж на радар AGL (Airborne Gun Layer), монтиран в опашната оръдейна кула на голям бомбардировач

Изображение 1: Чертеж на радар AGL (Airborne Gun Layer), монтиран в опашната оръдейна кула на голям бомбардировач

Тактико-технически характеристики
носеща честота: честотна лента «X»
период на импулсите:  
честота на повторение на импулсите:  
продължителност на сондиращия импулс (τ): 0,5 µs
време на приемане:  
мъртво време:  
импулсна мощност:  
средна мощност:  
инструментален обхват: 8 000 yards (≙ 7,3 км)
разрешаваща способност по разстояние:  
точността: ± 11 m; ± 0,25°
широчина на лъча:  
необходим брой импулси от целта:  
завъртания на антената:  
MTBCF:  
MTTR:  

AN/APG-3

AN/APG-3 работи в X-обхвата като радар за насочване на оръдията за задните оръдия на Boeing B-29 «Superfortress» и Convair B-36B «Peacemaker». Радарът AN/APG-3 в задната част на самолета е можел да показва на прицелната станция в кабината обсега на целта, страничния ъгъл, ъгъла на височина и ъгловата скорост спрямо бомбардировача.

Радарът AN/APG-3 тежеше по-малко от 300 фунта (≙ 136 кг) и имаше симетрична параболична антена с диаметър само 12 инча (≙ 30,5 см).

Работата по AN/APG-3 започва в края на 1943 г., а системата е тествана на земята през лятото на 1944 г. Разработен е индикатор, който съчетава оптичния и радарния прицел в двоен прицел. По-късно тези модифицирани устройства са преименувани на AN/APG-33.

Източник: