Разлики между радар, сонар и лидар
Приликите между радар, сонар и лидар би трябвало да са ясни: и трите технологии измерват времето на разпространение на излъчените сигнали до техните отражения и въз основа на това изчисляват разстоянието, а често създават и изображение на околната среда.
Фигура 1: Напречни вълни (горе) в сравнение с надлъжни вълни
Фигура 1: Напречни вълни (горе) в сравнение с надлъжни вълни
Фигура 1: Напречни вълни (горе) в сравнение с надлъжни вълни
Радар
При радара за измерване на времето на разпространение се използват електромагнитни вълни. Тяхната скорост на разпространение в атмосферата е близка до скоростта на светлината. Честотата на тези вълни се избира в диапазона от около 30 килохерца до понастоящем 230 гигахерца. В рамките на този честотен спектър за електромагнитните вълни съществуват различни начини на разпространение и условия на разпространение, които влияят върху възможностите на радара в желаната посока.
Електромагнитните вълни са напречни вълни и трептят в равнина, перпендикулярна на посоката на разпространение. Точната посока на трептене се определя от поляризацията. Различните видове поляризация се използват за целенасочено използване на различните отражателни свойства на откриваните обекти с цел по-доброто им разпознаване.
Сонар
При сонара за измерване на времето на разпространение се използват звукови вълни. Най-често това е ултразвук, така че честотата е извън чуваемия диапазон. Звуковите вълни се разпространяват само като надлъжни вълни: те трептят единствено по линията на посоката на разпространение. Поляризация, подобна на тази при електромагнитните вълни, не е възможна. За разпространението на звуковите вълни е необходима среда. Всяка среда има специфична скорост на разпространение. Формирането на изображение е възможно само ако съществува приблизително еднородна среда на разпространение. Такъв е например случаят под водата, поради което сонарът се използва предимно в морски приложения.
Лидар
Лидарът използва светлинни импулси за измерване на времето на разпространение и затова е най-съпоставим с радара. Като предаватели най-често се използват лазери. Тяхната много висока честота е в петахерцовия диапазон и обикновено се посочва чрез съответната ѝ дължина на вълната във вакуум. Тя може да бъде и в инфрачервения диапазон. Възможни са различни видове поляризация, но понятията от радарната техника могат да имат значително опростено значение в сравнение със същите понятия в оптиката и затова трябва да се сравняват само предпазливо.
Фигура 2: Дължини на кохерентност при светлината: горе е показана сравнително голяма дължина на кохерентност, а долу — малки дължини на кохерентност. Стрелките указват хаотично разположените фазови скокове, които едновременно могат да представляват и промяна на посоката на поляризация.
Фигура 2: Дължини на кохерентност при светлината: горе е показана сравнително голяма дължина на кохерентност, а долу — малки дължини на кохерентност. Стрелките указват хаотично разположените фазови скокове, които едновременно могат да представляват и промяна на посоката на поляризация.
Фигура 2: Дължини на кохерентност при светлината: горе е показана сравнително голяма дължина на кохерентност, а долу — малки дължини на кохерентност. Стрелките указват хаотично разположените фазови скокове, които едновременно могат да представляват и промяна на посоката на поляризация.
Измерванията на Доплеровите честоти при лидара са подчинени на различни технологични условия. При светлината понятието кохерентност се използва само в рамките на определена дължина на кохерентност, която обикновено е в микрометровия диапазон. След това възникват неопределени фазови скокове, които възпрепятстват по-нататъшната кохерентна обработка на сигнала. При радар с напълно кохерентно генериране на предавания сигнал тази дължина на кохерентност, напротив, е безкрайна. Поради ограничението до една дължина на кохерентност, CW и FMCW- приложенията с лидар на практика не могат да бъдат реализирани.
Поради тази причина при радара деполяризацията се измерва само като чисто завъртане на равнината на поляризация, тъй като различните съставни части на отражението се наслагват кохерентно и образуват вълна с нова посока на поляризация. Различната дължина на кохерентност оказва пряко влияние върху отражението от обемни цели, при които радарните отражения се наслагват кохерентно и дори могат напълно да се гасят взаимно (виж кръговата поляризация). Поради това лидарът се използва широко преди всичко при метеорологични наблюдения. Лазерните далекомери имат и военни приложения, но могат да се използват само при добра оптична видимост (за сравнение: радарът не зависи от условията на видимост и осветеност).