www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Електромоторен усилвател

Фигура 1: Руски ЕМУ „ЭМУ-50“ с 3000 оборота в минута и максимална изходна мощност 4 kW

Фигура 1: Руски ЕМУ „ЭМУ-50“ с 3000 оборота в минута и максимална изходна мощност 4 kW

Електромоторен усилвател

Електромоторният усилвател (ЕМУ) е усилвател с голяма мощност, изграден като комбинация от трифазен електродвигател и модифициран генератор за променлив ток. С помощта на електромоторен усилвател големи товари могат да бъдат управлявани дистанционно по електрически път. Изходната мощност на електромоторния усилвател може да достигне няколко десетки киловата при коефициент на усилване на мощността от 104 до 105. [1]

Електромоторният усилвател е разработен от електроинженера Ернст Александерсон[2] по време на Втората световна война под името Amplidyne (търговска марка на General Electric).

Електромоторният усилвател работи като управляван преобразувател. Мощен задвижващ двигател, изпълнен като трифазна синхронна машина, е твърдо свързан с модифициран генератор за променлив ток. Двигателят се върти с постоянна скорост. Генераторът е снабден с възбуждане на магнитното поле, управлявано с постоянно напрежение. Ако напрежението за възбуждане на магнитното поле в генератора е равно на нула, на изхода му не се получава напрежение, въпреки че двигателят работи с пълната си скорост. Само с няколко вата мощност за възбуждащото поле генераторът създава изходно напрежение, предназначено за големи токови натоварвания. Като товар най-често служи мощен електродвигател.

Електромоторните усилватели са използвани по време на Втората световна война за управление на артилерийски оръдия, а след войната и в системите за следене на големи радарни антени. Такъв електромоторен усилвател за по-малка антена на вторичен радар (например НРЗ-12 за П-12 ) тежи около 50 kg; за системата за следене на висотомерния радар ПРВ-13 този възел тежи няколко тона. За да се осигурят високите пускови токове на товара (електродвигателя на радарната антена) и да се избегне пререгулиране, може да се използва и обратна връзка чрез тахогенератор.

С появата на полупроводникови елементи, които също могат да превключват мощности от няколко киловата, електромоторните усилватели напълно са изгубили своето значение. Освен това синхронизирането на антените на няколко радиолокатора вече не е необходимо, тъй като тяхната първична радиолокационна информация се корелира в компютър. На екраните все по-често се показва само вторична информация, като плотове и тракове, които вече не се представят в реално време.

Източници:

  1. E. F. W. Alexanderson, M. A. Edwards, K. K. Bowman: Dynamoelectric Amplifier for Power Control. In: Transactions of the American Institute of Electrical Engineers. Band 59, Nr. 12, 1940, S. 937–939
  2. Patent Nr. US-2 236 984 vom 01.April 1941