www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Идентификация на полета (FID)

Фигура 1: Норвежки хидроплан Junkers JU-52

Фигура 1: Норвежки хидроплан Junkers JU-52

Идентификация на полета (FID)

Идентификацията на полета (Flight Identification, FID) е обозначението, под което даден полет се записва в полетния план и се проследява от системите за управление на въздушното движение. То позволява данните, получени от радара или транспондера, да се свържат с конкретен полет. FID не трябва да се бърка с официалния регистрационен знак на въздухоплавателното средство: един и същ самолет може да използва различни идентификатори при различни полети.

Всяко гражданско въздухоплавателно средство има официален регистрационен знак, който се състои от знак за национална принадлежност и регистрационна част. В Германия той започва с D-, след което следват четири букви, например D-ABCD. В САЩ регистрационните знаци започват с N, последвано от цифри и евентуално букви. Тези знаци са нанесени трайно върху въздухоплавателното средство и не зависят от номера на конкретния полет.

В поле 7 на полетния план по ICAO се вписва Aircraft Identification – идентификаторът на полета. Той съдържа най-много седем букви и/или цифри; тирета и интервали не се допускат. При редовните авиолинии обикновено се използва трибуквеният код на авиокомпанията по ICAO, последван от номер на полета, например KLM511, BAW213 или DLH651. Двубуквеният код по IATA, например LH за Lufthansa, не бива да се смесва с трибуквения код по ICAO DLH.

Ако полетът няма такъв идентификатор на авиокомпания, може да се използва регистрационният знак на самолета без тире, например DABCD или 4XBCD. Радиотелефонната позивна е свързана с тази идентификация, но невинаги се произнася буква по буква. Например DLH651 се произнася в радиовръзката като Lufthansa 651, а BAW213 – като Speedbird 213.

Транспондерът Mode S може да предава електронно Aircraft Identification. За тази цел се използва, наред с други средства, регистърът BDS 2,0. Той има осем позиции за знаци, въпреки че поле 7 на полетния план по ICAO допуска само седем знака; неизползваните позиции се запълват с интервали. Идентификаторът, зададен в транспондера, трябва да съответства на вписания в полетния план. Ако няма полетен план, вместо него се използва регистрационният знак на самолета. Така управлението на въздушното движение може да свърже получените данни от Mode S с правилния полетен план.

Източници: