Сляпа скорост
Изображение 1. Връзка между доплеровата честота и сляпата скорост
Сляпа скорост
Сляпата скорост (англ. blind speed) е радиална скорост на целта, при която фазовото изместване между два последователни импулсни периода е точно 360° или цяло кратно на тази стойност. Целите, които се движат със слепи скорости, се потискат от СДЦ веригата като неподвижни цели.
При сравняване на фазите на ехо-сигналите (межпериодна обработка) в два или повече последователни периода на повторение (PRT) може да възникне ситуация, при която целта се движи с такава радиална скорост, че фазовото изместване между два съседни ехо-сигнала да бъде точно 360°. Поради периодичността на синусоидалната функция същото се получава и при всички цели кратни (±n · 360°) на 360°. Тъй като такова фазово изместване е еквивалентно на нулева фазова разлика, целта не се разпознава като движеща се. Тя се движи със сляпа скорост и системата СДЦ я потиска като неподвижна цел.
На изображение 1 долната червена синусоида показва доплерова честота, съответстваща на сляпа скорост. Всички ехо-импулси имат еднаква фаза и амплитуда в последователните импулсни периоди PRT. Горната синя синусоида показва доплерова честота, която не е цяло кратно на честотата на повторение на импулсите. Поради това фазата на ехо-импулсите се изменя от един импулсен период към следващия. Това позволява движещата се цел да бъде различена от неподвижна цел с помощта на межпериодната компенсация.
Слепите скорости зависят от носещата честота и честотата на повторение на сондиращите импулси на радиолокатора. Първата сляпа скорост се определя по формулата:
| vслепа = | λ | където: | vслепа – първа сляпа скорост; λ – дължина на вълната на сондиращия сигнал; Ts – период на повторение на сондиращите импулси. |
(1) |
| 2·Ts |
На изображение 1 е показана връзката между доплеровата честота и фазата на последователните ехо-импулси. Фазово изменение може да бъде открито само когато доплеровата честота не е цяло кратно на честотата на повторение на сондиращите импулси. Ако доплеровата честота е равна на честотата на повторение, ехо-сигналите се приемат всеки път при една и съща фаза на синусоидата. Затова целта изглежда като неподвижна. Същият ефект се наблюдава при всички цели кратни на честотата на повторение. Такива движещи се цели могат да останат незабелязани от радиолокатори със СДЦ.
Пример:
Радиолокаторът работи с носеща честота 2,8 GHz и период на повторение на импулсите 1,5 мс.
При тези условия първата сляпа скорост има стойност:
| vслепа = | λ | = | c0 | = | 3·108 | = 35,72 m/s | c0 = скорост на светлината | (2) |
| 2·Ts | 2·f·Ts | 2·2,8·109·1,5·10-3 |
Тази стойност съответства на скорост около 129 км/ч. Целите, които се движат с тази скорост или с нейни цели кратни, няма да бъдат видими в онази част от зоната на обзор на радиолокатора, в която действа системата СДЦ, тъй като се потискат като неподвижни цели.
Сляпата скорост е радиална скорост на целта, при която фазовото изместване между два последователни импулсни периода е 360° или цяло кратно на тази стойност. Целите, движещи се със слепи скорости, се потискат от системата СДЦ като неподвижни цели.
Тъй като доплеровият сигнал се дискретизира само през интервалите на повторение на импулсите, различни доплерови честоти могат да предизвикат една и съща измерена фазова разлика. При измерване на доплеровата честота със знак чрез I/Q обработка еднозначният диапазон се простира от отрицателната до положителната половина на честотата на повторение на импулсите. Извън този диапазон възниква нееднозначност при определянето на доплеровата честота. Този ефект е известен като доплерова дилема.
За да се намали влиянието на слепите скорости, могат да се приложат следните прости мерки:
- използване на кохерентния канал само там, където е действително необходимо
Това е оправдано и от факта, че амплитудният канал („нормално видео“) осигурява по-голяма далечина на откриване. - постоянна промяна на работната честота
(честотно разнообразие)
Необходимо е разстоянието между използваните честоти да бъде достатъчно голямо. - постоянна промяна на честотата на повторение на импулсите (Staggered PRT)
Това е най-ефективният метод: нито един самолет не може да променя скоростта си толкова бързо, и то синхронно с промяната на честотата на повторение на импулсите!
Всички тези мерки отдавна са стандартни за радиолокаторите за наблюдение на въздушното пространство.
Цифровите радарни приемници обаче срещат затруднения, свързани със слепите скорости: предимствата на Staggered PRT могат да бъдат използвани само при по-голям брой попадения на антенния лъч върху целта. Затова при напълно кохерентните радиолокатори с моноимпулсна функция се налага използването на значително по-сложни методи за обработка.