Фазов шум
Фигура 1: Фазов шум във времевата област
Фазов шум
Фазовият шум се определя като величина в честотната област, която описва спектралната плътност на мощността на нежеланите, статистически възникващи изменения на фазата на генератора като източник на сигнал. Този фазов шум се нарича още кратковременна стабилност и е важна характеристика на източниците на сигнали. Обикновено се изразява в мерната единица dBc/Hz (децибел carrier per Hertz) и представлява мощността на шума спрямо носещата, съдържаща се в честотна лента от 1 Hz и определена на дадено отстояние от носещата честота. Разглеждан във времевата област, фазовият шум представлява разликата между теоретичните и действителните преминавания през нулата на хармонично трептене. Флуктуациите на тези отклонения се наричат джитер.
Идеален трептящ кръг, който би работил със свръхпроводящи свойства при температура на абсолютната нула (0 K или −273,15 °C) и без собствен шум, би генерирал идеален периодичен сигнал, който може да бъде описан по следния начин:
(1)
- A = амплитуда на сигнала
- f0 = честота на сигнала
- 2πf0t = фаза на сигнала
Собственият шум обаче възниква вследствие на основни физични процеси и не може да бъде предотвратен при нормални условия на работа. Този топлинен шум или фликер-шум предизвиква флуктуации в амплитудата и фазата на осцилатора. Сигналът придобива фазов шум чрез добавяне на стохастичен процес, означен със символа φ, по следния начин:
(2)
Най-простият и най-бързият метод за определяне на фазовия шум на осцилатор
е директното измерване със
спектрален анализатор.
За тази цел обаче фазовият шум на вътрешните осцилатори на спектралния анализатор трябва да бъде достатъчно малък,
за да не се наслагва върху характеристиките на измервания обект.
При измерването не се показва само фазовият шум на измервания обект,
а сумата от мощностите на фазовия шум на измервания обект,
фазовия шум на вътрешните осцилатори и топлинния шум.
Фигура 2: Спектър на плътността на мощността на фликер-шума като функция на честотата
Фигура 2: Спектър на плътността на мощността на фликер-шума като функция на честотата
Докато при високочестотните компоненти се наблюдава постоянно основно ниво на шума в диапазона от −125 до −130 dB, фазовият шум първоначално нараства към по-ниските честоти със зависимост 1/f ², а под специфична за схемата гранична честота със зависимост 1/f ³ вследствие на фликер-шума. На фигура 2 двойно логаритмичното представяне на плътността на мощността като функция на честотата дава права с наклон −2 за шума 1/f ² и права с наклон −3 за шума 1/f ³. От UHF обхвата нагоре влияние оказва само честотно независимият „бял“ шум.