www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Браггова дифракция

Изображение 1: При определени условия отделните слаби отражения могат да се съберат в значителен ехосигнал (конструктивна интерференция). В този случай краткият сондажен импулс се удължава значително при приемане

Изображение 1: При определени условия отделните слаби отражения могат да се съберат в значителен ехосигнал (конструктивна интерференция). В този случай краткият сондажен импулс се удължава значително при приемане

Какво e Браговото разсейване?

Браггова дифракция

Дифракцията на Браг или разсейването на Браг обяснява ефектите от отразяването на електромагнитни вълни от периодични структури, чието разстояние между елементите е съизмеримо с дължината на падащата върху тях вълна. Това явление е изследвано през 1912 г. от Уилям Лорънс Браг и Уилям Хенри Браг с помощта на рентгенови лъчи и тяхното отражение върху кристални решетки. Радиолокационните устройства работят с вълни с дължина, много по-голяма от тази на рентгеновите лъчи, така че те могат да се използват за изследване на периодични структури от отразяващи повърхности или обеми с големи геометрични размери.

При определени дължини на вълните правилните периодични структури с постоянно разстояние предизвикват кохерентно наслагване на отражения от повърхности (фигура 1). В точката на приемане възниква интерференция на вълните, отразени от повърхностите, и в зависимост от фазовите съотношения тази интерференция може да доведе както до усилване (конструктивно), така и до отслабване (деструктивно) на получената отразена вълна. Деструктивната интерференция, като ефект, не се използва в задачите на радара. Но конструктивната интерференция може да доведе до значително усилване на ехото по посока на приемната антена на радара. Конструктивната интерференция възниква при определено съотношение между дължината на вълната на излъчваните трептения и разстоянието между елементите на отразяващата повърхност:

d = λt където d = разстоянието между елементите на периодичната структура (отразяващата повърхност);
λt = дължина на вълната на излъчваното трептене
θ = ъгъл на падане (така нареченият „ъгъл на Браг“).
(1)
2· cos θ

Като се използва променливата честота на излъчване, може да се измери разстоянието между елементите на периодичните структури. Този ефект се използва например за измерване на височината на морските вълни (разстоянието между вълните, посоката на разпространение на вълните и следователно посоката на вятъра) далеч от брега с помощта на радар с много голяма дължина на вълната. Разпространението на електромагнитната вълна е почти успоредно на морската повърхност, следователно ъгълът на падане θ тук е нула градуса. Това опростява уравнение (1). При всеки гребен на вълната малка част от енергията, излъчена от радара, се разсейва и отразява от следващия гребен на вълната. При честота на предавателя от 5 MHz електромагнитната вълна е дълга 60 метра; конструктивна интерференция може да възникне, когато разстоянието между гребените на вълната е до 30 метра. Практически пример за това е радарът WERA , работещ в честотните обхвати HF и VHF (декаметрови и метрови вълни), предназначен за наблюдение на състоянието на морето на разстояние до 250 km от брега. Описаният ефект се използва и във радари монтирани на спътници.

В метеорологичните радари Брагговото разсейване се използва в радарите за профил на вятъра или така наречените ветропрофилиращи радари. В този случай периодичните структури се създават изкуствено с помощта на големи високоговорители. Акустичните вълни, насочени нагоре (надлъжни вълни), създават области с различна плътност на въздуха. Разстоянията между тези области зависят от дължината на акустичната вълна, в случая от (известната) честота и от (все още) неизвестната скорост на разпространение, която зависи от средната плътност на въздушните слоеве. Тези нееднородности отразяват малка част от излъчената енергия във всеки случай. Използвайки радарния метод, отражението на Браг сега се регистрира на редовни интервали от модулацията на плътността на въздуха, предизвикана от акустичните колебания. (Скоростта на разпространение на електромагнитните вълни може да се приеме за постоянна в разглежданата област). Тъй като температурата на въздуха също оказва влияние върху плътността на въздуха и следователно върху дължината на акустичната вълна, дори температурните разлики между въздушните слоеве могат да се измерват косвено.

За радарите за въздушно наблюдение описаният по-горе ефект е смущаващ ефект. Случайни последователности от нехомогенности на въздушната плътност могат да създадат така наречените „ангелски ехо“, които могат да предизвикат фалшиви аларми.