www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Интерференция

Изображение 1: Суперпозиция на две вълни с еднаква честота и променливо фазово отношение една към друга

Изображение 1: Суперпозиция на две вълни с еднаква честота и променливо фазово отношение една към друга

Интерференция

Явлението интерференция възниква, когато две (или повече) вълни едновременно преминават през една и съща област от пространството. Интерференцията представлява взаимодействие между тези вълни, в резултат на което резултантната вълна може да бъде отслабена (до нула) или усилвана, в зависимост от фазовите съотношения между вълните в точката на наблюдение.

Когато вълни с еднаква честота, излъчвани от различни източници, се съчетават във фаза (т.е. когато фазовата разлика между тях е равна или близка до 0°), техните енергии се сумират и резултантната вълна има по-голяма амплитуда. Ако разликата във фазите между вълните е равна или близка до 180° (т.е. вълните се сумират в противофаза), тогава енергиите на тези вълни ще се компенсират взаимно. При съотношения на фазите между интерфериращите вълни от 0° до 180° ще има междинни състояния от пълно сумиране до пълно погасяване.

Същият ефект възниква, когато един и същ сигнал достига до точката на приемане по два различни пътя, например когато към антената на радара достига вълна, отразена от целта по права линия, и вълна, отразена от целта и след това отразена от земята. И двете вълни се разпространяват с еднаква скорост, но при това вълната, отразена от земята, изминава по-голямо разстояние. Фазовите съотношения в точката на приемане зависят от няколко различни фактора и затова интерференционната картина няма да бъде постоянна. Приеманият сигнал ще флуктуира и ще се изкривява. Един от резултатите е добре известният в радиотехниката ефект, наречен „фединг” (англ. fading) или затихване на сигнала.

Въпреки това, феноменът на интерференцията може да се използва и за подобряване на техническите характеристики на радиолокационната техника. Така, като се подбере височината на издигане на антената на радиолокатора над земята, може да се постигне усилване на сигналите, отразени от нисколетящи цели. Очевидно е, че диаграмата на насоченост на такава антена във вертикална равнина трябва да бъде с достатъчна ширина, за да облъчва земната повърхност в околностите на радиолокатора. Това условие почти винаги се изпълнява за радари в метровия (VHF) и дециметровия (UHF) диапазон. При това за някои ъгли на местоположението на целта резултантната вълна ще се усилва, а за други – ще отслабва, т.е. диаграмата на насоченост на такава антена ще има лепестков характер във вертикалната равнина. За да се елиминира това, антената се конструира на два етажа. Диаграмите на насоченост на двата етажа ще имат пропадания във вертикалната равнина, но разликата във височината между антените се подбира така, че максимумите на едната да се намират на пропаданията на другата. Примери за такива антени са двуетажните антени на радиолокатори П-12 (1РЛ14), П-18 (1РЛ131), П-19 (1РЛ134).

Освен това, ако измервателната система на радара е достатъчно чувствителна, за да измери разликата във времето на пристигане на импулса на пряката и отразената от земята вълна, то теоретично е възможно да се оцени височината на целта (вж. Многолъчеви метод за определяне на височината).