Пасивен радар
Пасивният радар не използва собствен предавател, а отражения на излъчванията от известни радио-, мобилни или други подобни предаватели с непрекъснато излъчване. Пасивните радари са бистатични радари, чиито предаватели не са кооперативни.
Всеки, който при много неблагоприятни условия на приемане и слаб телевизионен сигнал е виждал телевизионния образ със сянка или дори удвоен, вероятно вече несъзнателно е наблюдавал принципа на пасивното определяне на местоположението. Приемникът приема както директния сигнал, така и малко по-късно отразения сигнал. От разликата във времената на разпространение и известните позиции на радиопредавателя и приемника може да се изчисли местоположението на отразяващия обект.
Първият пасивен радар по време на Втората световна война е германският Klein Heidelberg Parasit, който използва излъчванията на британската система Chain Home.
„Ramona“, „Tamara“ и „Vera“
През осемдесетте години чешката фирма „TESLA“ разработва при изключително строга секретност пасивния радар „Ramona“ и неговия следващ вариант „Tamara“ MCS-93. Няколко такива устройства са били на въоръжение и в бившата NVA на DDR. Затова някои системи „Tamara“ са приети по-късно на въоръжение в Бундесвера. Според слухове дори две от тях все още са в експлоатация, а останалите или поне части от тях се намират някъде като неразпознати музейни експонати.
„Tamara“ е изцяло пасивно средство за разузнаване и е доразработена от чешки фирми до системата „Vera“. Принципът на действие е много прост: всеки съвременен самолет излъчва характерни спектри от електромагнитни вълни, които се съхраняват като своеобразен „пръстов отпечатък“ в база данни на мощен компютър. Този спектър се приема от три различни места и чрез измерване и сравняване на различните времена на разпространение се изчислява текущото местоположение на самолета. Освен това самолетът може да бъде облъчван от други радари или от радио- и телевизионни предаватели. Тези отражения също могат да бъдат приемани и подобряват точността на определяне на местоположението.
Радар или не?
Строго погледнато, „Vera“ всъщност не е истински радар. Въпреки това и тук се използва характерното за радарите измерване на времето на разпространение. Терминът се използва и за вторичните радари именно поради това измерване и преди всичко защото вторичният радар може да определя местоположението на въздушни цели. Например за въртящия се радиофар TACAN терминът RADAR не се използва, въпреки че и тази система използва измерване на времето на разпространение, тъй като TACAN е навигационна система и не определя местоположението на въздушни цели.
Според мен терминът „RADAR“ напълно може да се използва за „Vera“, въпреки че самата „Vera“ не се нуждае от собствен предавател. „Vera“ определя местоположението на самолети също чрез измерване на времето на разпространение на електромагнитните вълни! (Производителят посочва, че системата може да измерва времеви закъснения с точност 100 ns в опционален честотен диапазон от 0,1 до 40 GHz!) Следователно според определението това все пак е радар.
