www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Гулиелмо Маркони

Фигура 1: Гулиелмо Маркони

Фигура 1: Гулиелмо Маркони

Гулиелмо Маркони

Гулиелмо Маркони (☆ 25 април 1874 г. в Болоня, Италия – † 20 юли 1937 г. в Рим) е италиански пионер на радиотехниката.

Маркони проявява интерес към изследванията на Максуел и Херц върху разпространението на електромагнитните вълни. През 1895 г. той разработва заземена предавателна антена, с която могат да се изпращат сигнали до точка, отдалечена на 2400 метра. В своите експерименти използва проводник, закрепен към дървен кол за палатка. От италианското наименование за кол за палатка l’antenna centrale произлиза думата антена.[1]

През 1896 г. Маркони заминава за Англия. Там той убеждава генералния директор на пощенската администрация Уилям Прийс в предимствата на своята система за безжична телеграфия и патентова метода. През 1899 г. осъществява първата безжична връзка през Ламанша, а през 1901 г. — първото трансатлантическо радиопредаване.

През 1909 г. Маркони получава Нобеловата награда за физика заедно с германския физик Карл Фердинанд Браун за работата си върху безжичното предаване на съобщения. През 1935 г. е назначен за професор в Катедрата по радиовълни на Римския университет.

Източници и литература:

  1. За етимологията вижте:
    „Съществуват различия в значението на думите в множествено и единствено число: Antenne, ж. прът за платно, рея; Antennen, пипала на насекомите.“
    (Anke Heier: ’’Deutsche Fremdwortlexikografie zwischen 1800 und 2007. Zur metasprachlichen und lexikografischen Behandlung äußeren Lehnguts in Sprachkontaktwörterbüchern des Deutschen’’ Walter de Gruyter, 2012, ISBN 978-3-11-028267-2)