www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Джеймс Кларк Максуел

Фигура 1: Физикът Джеймс Кларк Максуел

Фигура 1: Физикът Джеймс Кларк Максуел

Джеймс Кларк Максуел

Джеймс Кларк Максуел (☆ 13 юни 1831 г. в Единбург – † 5 ноември 1879 г. в Кеймбридж) е шотландски физик и математик. Той става известен с математическото описание на магнитните и електричните полета, известно като уравненията на Максуел.

При това Максуел се опира на експериментално откритите от Майкъл Фарадей зависимости между движението на магнит и индуцираното от него напрежение в електрически проводник, по-късно формулирани като закон за електромагнитната индукция. Фарадей все още говори за отделни силови линии, които движещият се магнит увлича след себе си. Максуел, напротив, си представя, че цялото пространство около магнита е изпълнено със силово поле. За изчисляването на това поле са необходими сложни диференциални уравнения. Той се опитва също да намери законите, които определят поведението на произволна система от електрически заредени частици, когато са известни тяхното текущо положение и скорост, както и стойността на полето във всички негови точки.

След като постига това, той установява, че експериментално откритите от Фарадей закони не могат да бъдат пълни, че уравненията са многозначни и не водят до определен резултат, освен ако не се приеме, че не само движещият се магнит създава електрично поле (а с това и електрически ток в проводника), но и движещият се електричен заряд създава много слабо магнитно поле. Ако се приеме и това, всичко става съгласувано и могат да се формулират затворени, еднозначни уравнения.1

Един от най-изненадващите резултати на тези уравнения е заключението, че електричните и магнитните полета могат да се разпространяват като вълни с точно определена скорост, която зависи от големината на електричното поле, създадено от движещ се магнит. Това означава, че търсената скорост на вълните съответства на скоростта, с която трябва да се движи магнитът, за да има създаденото електрично поле същата енергия като собственото му магнитно поле. Тази скорост вече е била известна и Максуел посочва, че тя съвпада много добре със скоростта, която по това време се приписва на светлината. Поради това той формулира твърдението, че светлинните вълни имат електромагнитен произход.1

По този начин тези чисто математически уравнения предсказват съществуването на електромагнитни вълни. Тяхното съществуване е потвърдено едва 20 години по-късно чрез експериментите на Хайнрих Рудолф Херц и представлява основата на цялата радиотехника и радиолокационна техника.

Днес уравненията на Максуел вече не се използват в тази сложна интегрална форма. Предпочита се така нареченото набла представяне (математически знак: ∇ ).

Източници:
  1. Louis Leprince-Ringuet et al, „Die berühmten Erfinder, Physiker und Ingenieure“, Aulis Verlag Köln (1963), ASIN: B0000BJTE0, стр. 205 и сл.
  2. Josef Leisen, „Die Maxwell-Gleichungen verstehen“, статия за Университета в Майнц