Съвети и предупреждения при самостоятелно изграждане на радар
Във форуми и блогове понякога се поставя въпросът какво трябва да се има предвид при самостоятелното изграждане на радар. Често се споменават авантюристични конструкции със сателитна антена и магнетрон от микровълнова фурна, които обаче нямат почти никакъв шанс да работят правилно.
Да се изгради собствен радар, който дори може да се използва законно, е по-лесно, отколкото изглежда.
Но като общо правило важи: Не използвайте магнетрони от микровълнови фурни!
От съображения за безопасност е препоръчително да се ограничите до полупроводникови модули,
тъй като техните умерени работни напрежения представляват значително по-малък риск.
Често задавани въпроси
С каква мощност трябва да излъчва предавателят, за да се постигне обсег от около 2 до 3 километра?
За обсега на един радар са важни две условия: първо, времево условие, което трябва да гарантира достатъчно време за приемане спрямо необходимото време за разпространение на електромагнитните вълни; и второ, енергийно условие, според което бюджетът на предавателната мощност трябва да е достатъчен за компенсиране на загубите по пътя към целта, при отражението и по обратния път, така че до приемника да достигне ехо-сигнал, който може да бъде обработен.
Ако изберете импулсен радар, тогава според радарното уравнение импулсната мощност за този обсег трябва приблизително да бъде около 5 до максимум 10 W, а честотата на повторение на импулсите е целесъобразно да бъде от 1 до максимум 10 kHz, което е напълно достатъчно за еднозначни измервания в този диапазон.
Ако изберете FMCW радар, предавателна мощност от 10 до 30 mW е напълно достатъчна. Вместо честотата на повторение на импулсите тук подобна функция изпълнява продължителността на пакета (тоест продължителността на един измервателен цикъл, съответстваща на линейното нарастване на честотата). Тъй като тя обикновено е в милисекундния диапазон, не се очакват многозначни измервания на разстоянието.
Причината FMCW радарът да постига по-голям обсег с по-малка мощност от импулсния радар е, че за обсега всъщност е определящо не само импулсното ниво на мощността, а енергийното съдържание на предавателните импулси. Следователно може да се сравнява най-вече средната мощност на импулсния радар с мощността на FMCW радара.
Какви честоти мога да използвам за самоделен радар?
Съществуват няколко разрешени честотни диапазона, предназначени специално за измервателна техника (а радарът е измервателна техника). Особено добре известна е честотата 24,125 GHz в K-диапазона, за която вече се предлагат множество радарни модули за любителски приложения. Тези разрешения за използване на честоти, издавани от германската Федерална мрежова агенция, по принцип са ограничени и по отношение на максималната предавателна мощност.
Допустими са и проекти като UWB радар, който излъчва само няколко изключително кратки импулса, които на по-голямо разстояние трудно могат да се различат от естествения околен шум. Тъй като Федералната мрежова агенция практически не може да измери подобни допълнителни излъчвания на шумови импулси, тя не може и да твърди, че те причиняват смущения. Поради това UWB радарите с ограничена импулсна мощност по принцип са разрешени нормативно.
UWB радарът обаче не се препоръчва за любител с малък опит във високочестотната техника. По-бързи и по-добри резултати могат да се постигнат с предлаганите в търговската мрежа FMCW радарни модули. Те вече съдържат предавател, приемник и антенни излъчватели и трябва само да бъдат свързани с нискочестотни електронни модули. Но бъдете внимателни! Много от най-евтините модули са подходящи само като CW радар и не могат да бъдат модулирани. Поради това те обикновено не могат да измерват разстояние. Като практическо правило може да се каже: ако радарният модул има само три свързващи извода, той със сигурност не е подходящ за FMCW радар.
Мога ли да използвам стара сателитна чиния като антена за радарния модул?
По принцип: да. Тъй като сателитните антени са проектирани за честоти до около 13 GHz, те теоретично са значително по-ефективни в диапазона около 24 GHz, отколкото при използване в система за сателитно приемане. Трябва само да се внимава рефлекторът да не бъде деформиран, защото в противен случай това усилване отново ще се загуби. Опитът да се придаде „радарен“ вид на рефлектора чрез механично изрязване няма да работи.
При насочването трябва също да се има предвид, че тези антени по принцип са предназначени да приемат сигнал от посока приблизително 27°…30° над хоризонта. За хоризонтално излъчване на радара чинията трябва следователно да се наклони напред с този ъгъл.
Стар LNB с диаметър на гърлото 40 mm може лесно да бъде разглобен, а прост радарен модул само с две пач антени може да бъде монтиран в корпуса зад рупорния излъчвател така, че пач антените да се намират приблизително в средата на кръглото сечение на вълновода. Това не е особено ефективно, тъй като двете пач антени трябва да споделят централната област и поради това нито една от тях не се намира точно в центъра. Предимството на тази конструкция обаче е, че старият корпус на LNB осигурява добро оригинално закрепване точно на правилното място и предпазва от водни пръски.
Формално-правната страна на такава конструкция обаче може да се окаже проблематична. Дори сравнително малка сателитна чиния с диаметър само 60 cm има усилване на антената до 36 dB, тоест около 4000 пъти. При определени обстоятелства сумарните загуби може да не са достатъчни, за да се гарантира спазването на максимално допустимата стойност на EIRP, изисквана от германската Федерална мрежова агенция. EIRP (Effective Isotropic Radiated Power) представлява предавателната мощност, умножена по усилването на антената. И тук обаче има възможно решение: ако възникне такъв случай, в корпуса на LNB непосредствено пред предавателната антенна група може да се постави малко парче пенополистирол, чието слабо затихване е напълно достатъчно за тази цел.
Какво е радиационното натоварване от този радар и могат ли да се очакват вреди за здравето?
Предавателната мощност на предлаганите в търговската мрежа радарни модули е само няколко миливата.[1] (Виж техническите данни на http://www.viasat.com/files/assets/web/datasheets/24GHz_RADAR_chip_103_web.pdf) Дори при използване на антенен рефлектор с усилване 36 dB, ефективна мощност от около 1 до максимум 4 W може да се очаква само в главното направление на излъчване. (В Германия допустимата гранична стойност е 50 W на квадратен метър.) Това изчисление обаче е далеч от реалните условия, защото на разстояние от един до два метра радарът изобщо не може да облъчи площ от един квадратен метър, тъй като диаграмата на антената е много по-тясна.
След около два метра загубите поради разходимостта на лъча (виж: затихване в свободното пространство) отново стават толкова големи, че радиационното натоварване намалява с квадрата на разстоянието. В най-неблагоприятния случай този радар на разстояние един метър директно в главното направление на излъчване (а на практика трудно може да се приближите значително повече) създава радиационно натоварване, сравнимо с това от мобилен телефон непосредствено до ухото. При стоене до радара, тоест извън главното направление на излъчване, радиационното му натоварване може да се счита за пренебрежимо.
Ако имате още въпроси…
…можете да ми ги изпратите и по електронна поща. Това може да стане на адреса, посочен в данните за сайта.