www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Радар за управление на изтребители

Фигура 1: По време на Студената война P-37 „Bar Lock“ често е използван като радар за управление на изтребители.

Фигура 1: По време на Студената война P-37 „Bar Lock“ често е използван като радар за управление на изтребители.

Радар за управление на изтребители

Радарът за управление на изтребители е военна радиолокационна система, която в миналото често е използвана за управление и координиране на изтребители-прехващачи. Той е служил за откриване на противникови самолети, определяне на тяхното положение, височина и скорост и предаване на тази информация към изтребителите-прехващачи, за да бъдат те насочени целенасочено към целта. При това радарът е изпълнявал ролята на „наземен пункт за управление“, който е подавал на пилота точни команди за управление, докато той сам не е успеел да открие и атакува целта.

Един от първите радари за управление на изтребители е бил FuMG 404 „Jagdschloß“ през Втората световна война, който е можел целенасочено да насочва изтребителни ескадрили срещу съюзнически бомбардировъчни формирования. От другата страна подобна задача е изпълнявала системата Chain Home Low, използвана за защита на Великобритания от нападения с V1 и V2. В съвременните бойни действия такава специализация на радарите вече не е необходима. Съществува непрекъсната система за радиолокационно разузнаване, а служба за радиолокационно управление поема наблюдението на въздушното пространство и управлението на отбраната срещу въздушни нападения според обстановката чрез изтребители-прехващачи или други оръжейни системи.

Изисквания

По принцип всеки обзорен радар е можел да бъде използван като радар за управление на изтребители. Основното техническо изискване е било радарът да има достатъчно голяма максимална далечина, за да има достатъчно време за тревога, излитане на изтребителите-прехващачи и последващото им насочване към целта. Освен това радарът е трябвало да има добра разделителна способност, за да могат собствените изтребители и противниковите самолети да се изобразяват отделно. С увеличаването на скоростта на изтребителите е било необходимо и достатъчно високо темпо на обновяване на данните, тоест радарът е трябвало да се върти с възможно най-висока скорост. Тук обаче времевият баланс на радара е поставял ограничения, така че обикновено е било възможно да се работи само с около 6 оборота в минута.

По време на Студената война например руският обзорен радар P-37 „Bar Lock“ е използван като радар за управление на изтребители. Той е имал сравнително голяма далечина до 450 km при точност около 300 метра. Благодарение на петте предавателя на различни честоти, всеки от които е работел под различен ъгъл по височина, е било възможно и приблизително определяне на височината.