Транзистори
Фигура 1: Различни конструктивни изпълнения на транзистори
Фигура 1: Различни конструктивни изпълнения на транзистори
Когато през 1948 г. екип от Bell Telephone Laboratories разработва първия транзистор, веднага възниква много силен интерес към изследването и развитието на тази полупроводникова технология. Транзисторът, който първоначално привлича внимание само като техническа любопитност, бързо се превръща в компонент с изключително голямо значение. В началото е демонстрирана само теоретичната възможност за усилване на напрежение с помощта на полупроводников кристал. Преди това усилвателните схеми са били познати само с електронни лампи. Транзисторната техника бързо завладява пазара. В повечето случаи транзисторът превъзхожда електронната лампа: той е много по-малък и по-здрав, не се нуждае от напрежение за нагряване и вместо обичайното високо напрежение изисква само много ниско работно напрежение. Развитието на транзисторите прави възможна микроелектрониката. Фигура 1 показва малък избор от различни конструктивни изпълнения на транзистори.
Като първи полупроводников елемент разгледахме двуполюсния диод. Следващият полупроводников елемент има несравнимо по-разнообразни приложения. Той има само един извод повече от диода, но може много успешно да се използва като активен усилвател. Полупроводниковите елементи, които имат три или повече извода, се наричат транзистори. Наименованието е изкуствено създадена дума и произлиза от английските думи Transfer и Resistor. Това наименование е избрано, защото най-добре описва принципа на действие на новия елемент: входният сигнал се пренася от входна верига с ниско съпротивление към изходна верига с високо съпротивление. Най-общо транзисторът е полупроводников елемент, който осъществява усилвателен ефект чрез управление на тока на носителите на заряд в полупроводников кристал.