AI Mark IV
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: Предавателна антена на AI Mark IV
UNITED KINGDOM
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 193 MHz
(честотна лента «VHF») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 750 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 1,3 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 10 kW |
| средна мощност: | 10 W |
| инструментален обхват: | 3 NM (≙ 5,5 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | ± 10% |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
AI Mark IV
AI Mark IV беше носов радар, работещ в VHF-диапазона (обозначение IEEE) или в A-диапазона (обозначение НАТО) за търсене и унищожаване на цели. Той беше първият в света радар за въздушно-въздушни операции. Американската копия се наричаше SCR-540 и беше произведена от Western Electric Inc.
Предавателната антена беше къса Yagi антена на носа, с директор, сгъваем дипол като захранване и металната обшивка на самолета като рефлектор. Имаше общо четири приемни антени. Две приемни антени отляво и отдясно на корпуса, състоящи се от сгъваем дипол с директор, се използваха за странично ъглово пеленгиране. Две приемни антени над и под дясното крило бяха четвърт-ламбда диполи с рефлекторна пръчка на крилата. Показването се извършва на два радиолокационни екрана «Тип L», всеки с 3-инчов екран.
Радарът е разработен около 1940 г., приблизително по същото време като ASV Mk. Ⅰ, и е бил в употреба само за кратко, докато не са били готови за употреба радарни устройства с много по-високи честоти, например H2S.