www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Картотека на радиолокатори

AI Mark IV

Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни

Изображение 1: Предавателна антена на AI Mark IV

Изображение 1: Предавателна антена на AI Mark IV

Тактико-технически характеристики
носеща честота: 193 MHz
(честотна лента «VHF»)
период на импулсите:  
честота на повторение на импулсите: 750 Hz
продължителност на сондиращия импулс (τ): 1,3 µs
време на приемане:  
мъртво време:  
импулсна мощност: 10 kW
средна мощност: 10 W
инструментален обхват: 3 NM (≙ 5,5 км)
разрешаваща способност по разстояние:  
точността: ± 10%
широчина на лъча:  
необходим брой импулси от целта:  
завъртания на антената:  
MTBCF:  
MTTR:  

AI Mark IV

AI Mark IV беше носов радар, работещ в VHF-диапазона (обозначение IEEE) или в A-диапазона (обозначение НАТО) за търсене и унищожаване на цели. Той беше първият в света радар за въздушно-въздушни операции. Американската копия се наричаше SCR-540 и беше произведена от Western Electric Inc.

Предавателната антена беше къса Yagi антена на носа, с директор, сгъваем дипол като захранване и металната обшивка на самолета като рефлектор. Имаше общо четири приемни антени. Две приемни антени отляво и отдясно на корпуса, състоящи се от сгъваем дипол с директор, се използваха за странично ъглово пеленгиране. Две приемни антени над и под дясното крило бяха четвърт-ламбда диполи с рефлекторна пръчка на крилата. Показването се извършва на два радиолокационни екрана «Тип L», всеки с 3-инчов екран.

Радарът е разработен около 1940 г., приблизително по същото време като ASV Mk. Ⅰ, и е бил в употреба само за кратко, докато не са били готови за употреба радарни устройства с много по-високи честоти, например H2S.

Галерия с изображения на AI Mark IV

Изображение 2: SCR-540 в нощния изтребител Douglas P-70

Изображение 3: Приемна антена за страничен ъгъл