SCR-545
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: SCR-545


| Тактико-технически характеристики | ||
|---|---|---|
| носеща честота: | 200 MHz
(«VHF») |
3 GHz
(«S») |
| период на импулсите: | ||
| честота на повторение на импулсите: | ||
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | ||
| време на приемане: | ||
| мъртво време: | ||
| импулсна мощност: | ||
| средна мощност: | ||
| инструментален обхват: | 50 000 Yards (≙ 46 км) |
|
| разрешаваща способност по разстояние: | ||
| точността: | ||
| широчина на лъча: | ||
| необходим брой импулси от целта: | ||
| завъртания на антената: | ||
| MTBCF: | ||
| MTTR: | ||
SCR-545
SCR-545 беше двулентов радар за управление на огъня, работещ във VHF и S-диапазона (обозначения на IEEE) или в A и E/F-диапазона (обозначения на НАТО). VHF каналът първоначално се използваше за ранно предупреждение, а S-диапазоната – за проследяване на цели. На практика обаче и двата канала можеха да се използват за проследяване на цели.
VHF каналът използваше 4 × 4 диполна група пред общ решетъчен рефлектор, в центъра на който беше вграден параболичен рефлектор за S-диапазона.
SCR-545 е пуснат в експлоатация около 1944 г. Произвеждан е в малки количества, тъй като вече наличното SCR-584 дава по-добри резултати. Планирано е било британско придобиване под наименованието AA No. 3 Mk.8, но то не се осъществява.