Носов радар
Изображение 1: AN/APG-73 Радар за управление на оръжия в F/A-18 “Super Hornet” на ВМС на САЩ (© 1995 by Raytheon)
Изображение 1: AN/APG-73 Радар за управление на оръжия в F/A-18 “Super Hornet” на ВМС на САЩ (© 1995 by Raytheon)
Носов радар
Носовият радар е активна мултифункционална радарна система, интегрирана в носовата част на въздухоплавателното средство, за откриване, проследяване и оценка на цели в предстоящото въздушно пространство, както и на земята и морето. Радарът представлява централен сензор на авиониката и подпомага изпълнението на тактически, отбранителни и настъпателни задачи във военни въздухоплавателни средства, като допринася значително за оперативната готовност, оцеляването и сигурността на мисиите на въздухоплавателното средство. Понякога, за да се разграничи от радар за странично виждане, той се нарича „преден радар“. В по-стари публикации той се нарича директно „атакуващ радар“.
В зависимост от конструкцията, носовият радар разполага с няколко режима на работа, включително режими за търсене, проследяване, картографиране и управление на огъня за въздушно-въздушни, въздушно-наземни и въздушно-морски операции. Допълнително е възможно и представянето на метеорологичните условия. По-старите системи обикновено използват механично завъртаща се симетрична параболична антена, чийто максимален диаметър е ограничен от пространството в носов радиокупол. Съвременните системи често са изпълнени като фазирани решетки или AESA радари и позволяват бързо електронно завъртане на лъча, както и паралелна работа на няколко режима.
Гражданските самолети също разполагат с носов радар, който обаче се използва предимно като навигационен и метеорологичен радар. Дисплеят му обикновено служи и като част от система за предупреждение за сблъсък.