Двойни Доплерови измервания
Фиг. 1: Геометрия на двойния Доплер: използваемата област за двойния Доплеров анализ е оцветена в сиво
Двойни Доплерови измервания
При двойните Доплерови измервания едновременно получените данни от два (или повече) съседни радара се обединяват, за да се използва допълнителна информация при определянето на хоризонталното, а при необходимост и на триизмерното поле на вятъра.
Един отделен радар може чрез Доплеровото честотно отместване да измерва само радиалната скорост спрямо радара. Скоростта на вятъра спрямо земната повърхност може да бъде изчислена само при допускането, че вятърът е равномерен, като се използват данните от едно пълно завъртане на антената и нулевите стойности на Доплеровата честота за определяне на посоката на вятъра. Много по-висока точност и по-подробна информация се получават, когато два съседни радара наблюдават един и същ отразяващ обект. От двете измерени Доплерови честоти могат да бъдат изчислени точната посока на движение и скоростта спрямо земната повърхност.
Добра геометрия на измерването се получава, когато двата радара са разположени на разстояние приблизително 30 до 60 km един от друг. Те трябва да наблюдават отразяващия обект под различни ъгли. Най-точните резултати се получават при разлика в азимутните ъгли от 90°. Това са всички точки върху окръжността, чийто диаметър е равен на разстоянието между двата радара и върху чиято окръжност се намират и двата радара. Разликата между измерените азимутни ъгли трябва да бъде по възможност по-голяма от 60°, но по-малка от 120°, защото в противен случай разликата в Доплеровите честоти става твърде малка и измерването е неточно.
За хоризонтално поле на вятъра двете векторни компоненти U (изток–запад) и V (север–юг) се изчисляват по следния начин (всички ъгли са в градуси):
(1)
- νR1 = радиална скорост на радар 1
- νR2 = радиална скорост на радар 2
- β1 = азимутен ъгъл на радар 1
- β2 = азимутен ъгъл на радар 2
- θ1 = ъгъл на възвишение на радар 1
- θ2 = ъгъл на възвишение на радар 2
Фиг. 2: Пример за хоризонтално поле на вятъра
От тези две векторни компоненти за всяка клетка по далечина в използваемата геометрична област (оцветена в сиво на фиг. 1) може да бъде начертан малък вектор, който показва посоката на вятъра, а чрез дължината си – неговата скорост. Съществуват и представяния, при които всички вектори на посоката са с еднаква дължина, а скоростта е обозначена с различни цветове.