Борден метеорологичен радар
Фигура 1: Полупроводников метеорологичен радар на Collins
Борден метеорологичен радар
Днес е общоприета практика търговските самолети да бъдат оборудвани с метеорологична радиолокационна система, която най-често е монтирана в носовата част на самолета. Метеорологичният радар предоставя на пилота локално изображение на метеорологичната обстановка пред самолета в пилотската кабина и му позволява да открива и избягва опасни метеорологични явления. Максималната далечина на действие обикновено е 180 NM, въпреки че в практиката най-често се използва диапазон от около 30 до 80 NM, избран чрез превключване на мащаба.
Антена с приемник
Фигура 2: Носов радар с параболична антена
Известни са два основни варианта на антени за бордови радари, разположени в носовата част на самолета. Единият вариант използва ротационен параболоиден рефлектор („чиния“), а другият – плоска антенна решетка, изпълнена като фазирана антенна решетка. И двата типа антени са широко разпространени, но днес като по-съвременно решение се предпочита фазираната антенна решетка.
Обичайно антената, разположена в носовата част на самолета, непрекъснато се отклонява от едната до другата страна, като в зависимост от конструкцията на системата сканира сектор от 120° до 180°.
В зависимост от размера и формата на носовата част на самолета се изработват антени с диаметър от 10" до 30". Например по-малък пътнически самолет обикновено може да побере антена с диаметър приблизително от 12" до 18".
Обработка на данните
Фигура 3: 3D изображение на метеорологичната обстановка
В авионичния отсек на самолета, където например се намира и SSR транспондерът, трябва да бъде разположен модул за обработка на метеорологичните данни, който формира изображението на метеорологичната обстановка от приетите данни. Това изображение трябва да бъде преобразувано във формат, подходящ за визуализиране на дисплей.
За тази задача е разработен мощен и удобен софтуер, който може например да генерира триизмерно изображение на метеорологичната обстановка, подобно на показаното на илюстрацията.
Индикация в пилотската кабина
Фигура 4: ИКО в пилотската кабина
Метеорологичният радар, използван в самолета, обикновено работи със секторна индикация. Тя е подобна на индикатор за кръгов обзор (ИКО) и показва картоподобно изображение на получената метеорологична информация. За разлика от класическия ИКО, „местоположението на радара“ не е в центъра, а в долния край на екрана. Лъчът на развивката се отклонява синхронно с движението на антената. Чрез свободно избираемо увеличение пилотът може да избере най-подходящия мащаб на изображението.
В повечето случаи индикаторът е многофункционално устройство и показва също така и друга полетна информация.
Стабилизация
Фигура 5: Диаграма на насоченост на антената при тангаж и крен
без стабилизация и със стабилизация
По време на изпълнение на маневри (например при излитане) метеорологичният радар на самолета би насочвал диаграмата си на насоченост към участък от въздушното пространство, през който пилотът изобщо не възнамерява да премине.
Също толкова важно е да се гарантира точността на индикацията за направлението по време на маневри и в останалите фази на полета. Въпреки това поддържането на необходимата стабилност (при тангаж и крен) по време на полет представлява сериозно техническо предизвикателство.
Поради тази причина е необходимо самолетът да бъде оборудван с електромеханична сервосистема, способна да изпълни това изискване. Поддържането на стабилност при плавни маневри, като например полегати завои, е значително по-лесно, отколкото при резки промени на ъгъла на изкачване или снижение. Поради това може да се очаква стабилизацията на антената да осигурява постоянно сканиране спрямо хоризонта само по време на умерени маневри.
Ако стабилизацията не бъде включена, върху показваното изображение ще се наслагват курсът и пространственото положение на самолета. При вертикални маневри промяната на ориентацията спрямо наблюдаваната област от въздушното пространство често е значително по-голяма от желаното.
При необходимост вертикалната стабилизация може да бъде избрана от пилота. Най-много проблеми възникват по време на излитане и кацане. Някои системи активират стабилизацията едва при включване на автопилота, а през останалото време изискват ръчно включване.