Собствен радиолокатор
Фигура 1: Блок предавател/възбудител за генериране и модулиране на високочестотния сигнал.
Собствен радиолокатор
Принципна схема
Първоначално трябва да се изгради радар с непрекъснато излъчване (CW радар) който вече да позволява работа и като FMCW радар Така се изключва опасността от високи импулсни мощности. Излъчваната мощност е в миливатовия диапазон, с няколко порядъка под допустимите гранични стойности. Концепцията позволява след успешните изпитвания на CW и FMCW радара системата да бъде разширена. Предвидена е възможност за превръщането ѝ в импулсен радар с вътрешноимпулсна модулация (т.нар. „Chirp радар“), или превключване между тези режими посредством управляваща линия.
Фигура 2: Примерна блокова схема
Блокова схема
По принцип е необходим предавател, чиято честота може да се модулира. Управляващото напрежение за модулацията трябва да се генерира от малък Raspberry Pi чрез цифрово-аналогов преобразувател.
Основата на приемника е малък и евтин USB осцилоскоп (ELV, артикул № 68-09 93 35). За тази цел чувствителността му за съжаление е недостатъчна и затова трябва да се изгради допълнителен усилвател. Горната гранична честота на осцилоскопа е 200 kHz — стойност, която едва е достатъчна. Алтернативни уреди с честотен обхват до 200 MHz струват между две и три хиляди евро. (Който вече има осцилоскоп, може да използва него.)
Същият Raspberry Pi трябва да служи и като процесор за обработка на радарните сигнали. Дори ако генерирането на настройващото напрежение изисква значителна изчислителна мощност, той би трябвало да изпълнява и функциите на операционната система, тоест обработката и изобразяването на ехосигнала. (Ако не успее, втори Raspberry Pi все пак е финансово достъпен.)
Антена
Антената е компонентът, за който могат да се похарчат най-много излишни средства. Ако се използва само една антена (както е показано на фигура 1), е необходим феритен циркулатор за разделяне на предавателния и приемния път. В интернет той струва между 200 и 600 евро, като се добавят и високи транспортни разходи, защото магнитните компоненти изискват специална опаковка, например при превоз със самолет. Основната разлика в качеството е изолацията между предавателния и приемния път, която може да бъде между 16 и 23 dB. Две отделни равностойни антени могат да се използват срещу малка част от тези разходи. Тъй като става дума за WLAN диапазон, могат да се използват две произволни WLAN антени — купени или самоделни.
Ако обаче антената трябва да се постави пред параболичен рефлектор, тогава са необходими или два параболични рефлектора (както е показано тук), или трябва да се избере вариантът с феритен циркулатор, защото само един първичен излъчвател може да бъде поставен точно във фокуса. При използване на рупорен излъчвател пред параболичен рефлектор добрият феритен циркулатор е задължителен. И двата компонента са приблизително еднакво скъпи. Но при необходимост два рупорни излъчвателя могат да се изработят самостоятелно.
Фигура 3: Блокова схема на предавател без феритен циркулатор, но с две антени
Предавател
Основният компонент на предавателя е генератор, управляван по напрежение (VCO), който може да обхване разрешения честотен диапазон. Трябва да се внимава настройващото и захранващото му напрежение да са около 5 волта, за да могат и необходимите захранващи напрежения да бъдат ограничени до тази стойност. Такъв компонент се предлага от Mini-Circuits на сравнително изгодна цена от около 80 … 90 €: ZX95-2490+. Но внимание! Този VCO не бива да се свързва към захранването без товар: в противен случай той веднага ще се повреди необратимо.
На фигура 1 е показана експериментална постановка, която леко се различава от представената на фигура 2 блокова схема. ВЧ усилвателят тук има твърде голямо усилване. Затова се наложи да се включи атенюатор със затихване -9 dB на изхода на VFO (което допълнително го защитава). Високочестотният сигнал се разделя по два пътя: към предавателя и към веригата, която в приемника служи като честота на местния осцилатор.
На фигура 3 в зелено са обозначени компонентите, за които трябва да се проектира отделна печатна платка. Това е прост пасивен цифрово-аналогов преобразувател (D/A-C) с резистивна мрежа R/2R, който в най-простия случай използва цифровите изходи (GPIO) на Raspberry Pi. Тъй като D/A-C е пасивен, скоростта му зависи само от Raspberry Pi. Засега не са необходими синхронизиращи тактови импулси. За пилообразен импулс Raspberry Pi трябва само да увеличава двоичния код на тези изходи. Може без проблем да се формира и триъгълен импулс. Използването на 8 или 12 бита определя дали пилообразният сигнал ще прилича повече на стъпаловидно напрежение. Наличният честотен диапазон се разделя съответно на 256 или 4096 стъпки. При 250 MHz тези стъпки са 1 MHz или 62 kHz. Ако пилообразният импулс трябва да е с продължителност около 1 ms, Raspberry Pi трябва да брои с приблизително 4 MHz.
Следващият операционен усилвател (OPV) преобразува напрежението, ограничено от логическите нива, в настройващо напрежение, което използва целия диапазон на VCO. Схемата може да работи и без този OPV, но така би се загубила голяма част от наличния честотен диапазон.
Разбира се, обикновен аналогов генератор на пилообразно напрежение също би изпълнил тази задача. Недостатъкът е, че тогава радарът ще може да използва само този пилообразен сигнал и няма да може впоследствие да бъде разширен например до импулсен радар с фазова модулация.
Приемник
Първоначално приемникът се състои практически само от малък USB осцилоскоп. Избраният модел е изключително прост и може да обработва аналогови честоти до 200 kHz. Това всъщност е твърде малко, затова този вариант е подходящ само за временна проверка на работоспособността и впоследствие трябва да се замени с по-мощен модел. Но така оразмеряването на предусилвателя се улеснява, защото и той няма нужда от по-висока гранична честота. (При изграждането на описания при предавателя D/A-C този USB осцилоскоп вече може да се използва като измервателен уред.)
При честотен девиационен обхват на пилообразния сигнал 250 MHz за 1 ms честота 200 kHz съответства на закъснение от 0,8 µs. Това отговаря на пробег 0,8·150 m = 120 m. При тази конструкция на предавателя подобна далечина е недостижима още от енергетична гледна точка. Ако радарът трябва да работи само на много малки разстояния (например в класна стая), тактовата честота на броене може дори да се удвои или учетвори. Тогава 4096 стъпки ще се изпълнят за 250 или 500 µs, с (предварително) ограничение на далечината до 30 или 60 m.
Без модулиращо напрежение схемата на фигура 1 работи като CW радар. Първоначално той може да открива само доплерови честоти, но не и да измерва разстояния. Очакваните доплерови честоти в този честотен диапазон могат да бъдат изчислени и например при 30 km/h са около 320 Hz.
Ако избраният USB осцилоскоп няма възможност да изобразява сигнала като спектрален анализатор, разпознаването на ехосигнал става трудно. На екрана се виждат синусоидални сигнали, които се движат напълно несинхронно. Те приличат на мрежов брум и лесно могат да се объркат с него. Ако обаче при движение на метален предмет пред антената този привиден брум промени амплитудата и честотата си, вече има повод за радост!
Но ако USB осцилоскопът има функция на спектрален анализатор, измерената честота на ехосигнала ( доплеровата честота) е мярка за относителната скорост на движение на отразяващия обект.
Калкулация
Списъкът на компонентите дава обща представа за необходимите до този момент материали и предварителна, непълна оценка на разходите:
| Компонент | Тип | Брой | Доставчик | Цена |
|---|---|---|---|---|
| Генератор, управляван по напрежение | ZX95-2490+ | 1 | Mini-Circuits | 42,89 € |
| Усилвател (буфер) | ZX60-242LN+ | 1 | Mini-Circuits | 57,55 € |
| Делител на мощност | ZX10-2-332+ | 1 | Mini-Circuits | 33,46 € |
| Малошумящ усилвател | ZX60-P105LN+ | 1 | Mini-Circuits | 73,25 € |
| Смесител | ZX05-C42+ | 1 | Mini-Circuits | 39,40 € |
| Решетъчна параболична антена | TL-ANT2424B | 1 | ca.40,00 € | |
| Феритен циркулатор | AT11B-TE207-AF | 1 | Aaren | 155,00 € |
| USB осцилоскоп | USB-MSM | 1 | ELV | 39,95 € |
| Raspberry Pi | Тип B+ | 1 | ELV | 32,95 € |
| Кабел RG402, конектор SMA | 50,00 € | |||
| Общо | 589,44 € |
(Необходимостта от пълноценен компютър не е включена в калкулацията, тъй като обикновено такъв вече е наличен.)
Тази калкулация е направена приблизително през 2018 г. Освен че цените много рядко намаляват, за съжаление някои от компонентите на Mini-Circuits вече не се произвеждат.