Самостоятелно изработване на рупорен излъчвател
Самостоятелно изработване на рупорен излъчвател
За честотния диапазон от 5,7 до 5,8 GHz рупорният излъчвател е най-добрият избор за първичен излъчвател. Закупуването на рупорен излъчвател обаче е неоправдано заради безсрамно високите предлагани цени. Като алтернатива могат да се използват и различни други антени (най-често логопериодични антени, със или без рефлектор) за този WLAN диапазон, но с по-малко усилване на антената.
С известна сръчност и минимално оборудване на домашната работилница (менгеме, поялник, пистолет за горещ въздух или пропанова горелка, ножовка за метал и комплект пили) рупорният излъчвател може да се изработи самостоятелно. Все пак той трябва да изглежда малко по-професионално от така наречените антени от консервни кутии. Материали: малко месингова ламарина и парче бракуван правоъгълен вълновод, малко тел за връзване на цветя и около два-три дни търпелива работа. Ако изобщо не може да се намери заготовка от месинг или мед, участъкът от вълновода може да се изработи от месингова ламарина. (Не препоръчвам това обаче, защото изисква поне два пъти повече работа.)
Изчисления
Първо е добре да се направи малък чертеж как трябва да изглежда рупорният излъчвател. Мога да предложа и малка схема с размерите на моя образец, но те винаги зависят от това какъв тип вълновод е наличен или каква правоъгълна месингова тръба (например 50 × 25 × 2 mm) може да се купи вместо него от интернет.
Изходната величина е използваната дължина на вълната: на 5,8 GHz в свободното пространство съответстват приблизително 51 mm. Но внимание! Вътре във вълновода тази честота има друга дължина на вълната! За разграничение ще означа дължината на вълната в свободното пространство с λ0 а дължината на вълната във вълновода с λH Изчисляването на дължината на вълната във вълновода зависи от неговите размери. Използваното от мен парче вълновод (WR 187) има вътре, при най-високата WLAN честота 5,875 GHz, дължина на вълната λH= 60,3 mm.
Избрах размерите на рупорния излъчвател само според принципа, че дължината му трябва да бъде значително по-голяма от дължината на вълната. В моя пример тя е едва малко по-голяма от една дължина на вълната, но целта е само да се покаже принципът. Размерът на отвора (апертурата) избрах така, че размерите a и b на участъка от вълновода да се удвоят. Всички тези стойности не са оптимални и е по-добре да се подбират индивидуално.
Изработка
Избрах дължината на участъка от вълновода да бъде ½ λH. За този тип вълновод това дава дължина 30,1 mm. Към нея се прибавя дебелината на задната стена, която се притиска във вълновода и се запоява.
От месинговата ламарина се изрязват две двойки еднакви равнобедрени трапеци, които ще образуват стените на рупорния излъчвател (виж фигура 3). Дължината на рупорния излъчвател трябва да е по-голяма от дължината на вълната, но не прекалено голяма, иначе монтирането му пред параболичен рефлектор става много неудобно. В моя случай избрах 60 mm, защото месинговата лента имаше точно такава ширина. Отвора на рупорния излъчвател (най-дългата страна на трапеците) избрах да е два пъти по-голям от размера, зададен от участъка на вълновода. Челните ръбове биха могли да се скосат… но това би било прекалено много работа. Просто използвах външния размер на вълновода за по-дългата страна „a“, а вътрешния размер — за по-късата страна „b“.
Който умее да запоява с твърд припой, нека го направи; останалите трябва да използват мек припой. Запояването с мек припой на толкова големи повърхности е трудно. Мощността на поялника винаги е недостатъчна, за да запои сам тези ламарини и едновременно да нагрее цялата конструкция така, че тя да не се деформира. Затова ламарината предварително се нагрява с пистолет за горещ въздух или пропанова горелка до температура, която поялникът трябва само локално да повиши.
Всички повърхности и челни ръбове, които по-късно ще се запояват един към друг, предварително се калайдисват. Докато припоят е още течен, излишното количество се избърсва със стар парцал. По съединителните ръбове на трапеците се пробиват отвори с диаметър около 1 mm. През тях трапеците се стягат с тел за връзване на цветя и се запояват. Отворите трябва да се пробият едва след калайдисването, иначе бързо ще се запълнят отново с припой. Местата на тези отвори трябва да се определят много внимателно: по дългата страна телта, прокарана през отворите, образува опора за страничните части. Медната тел не е подходяща, защото медта се разтяга и не осигурява достатъчна устойчивост. Цветарската тел е стоманена и може да се стегне здраво чрез усукване.
Препоръчително е запояването да се извърши на два етапа: първо трапеците се запояват един към друг. За помощно приспособление изрязах подходящ правоъгълен отвор в по-дебела алуминиева ламарина, така че трапеците да стоят под прав ъгъл един спрямо друг. След охлаждане повърхността за съединяване с вълновода може допълнително да се изпили. (Не забравяйте: след изпиляването тези повърхности отново се калайдисват.) След това участъкът от вълновода се прикрепя с усукана тел.
Едва след като всичко бъде запоено, тоест след окончателния монтаж, тази стоманена тел може отново да се изтегли с клещи.
Подаване на енергия
За подаването на енергия от кабела към участъка от вълновода също беше избран най-простият вариант. На фигура 6 размерът „c“ е дебелината на материала на вълновода. От външния проводник на SMA съединител с извод за запояване на кабел RG 402 беше изпилено толкова, че да остане само дебелината на стената на вълновода от 2 mm. След това в съединителя беше запоено парче кабел. После беше отстранен външният проводник на кабела, който стърчеше от съединителя. Във вълновода беше пробит подходящ отвор: размерът „d“ на фигурата (тук: 4,6 mm), така че SMA съединителят да може да бъде запоен неподвижно в него.
Отворът във вълновода трябва да е точно по средата, но на разстояние ¼ λH (дължина на вълната във вълновода) от задната стена. Дължината на стърчащия вътрешен проводник на кабела е ¼ λ0 (дължина на вълната в свободното пространство). Теоретично тук има коефициент на скъсяване, зависещ от дебелината на вътрешния проводник. В крайна сметка този вътрешен проводник навлиза във вълновода на 12 mm. Външният проводник трябва да завършва наравно с вътрешната повърхност на вълновода.
Окончателен монтаж
Задната стена е с размери, позволяващи да влезе в участъка от вълновода. Стените на вълновода леко се скосяват с пила, така че задната стена да не пропадне навътре при запояването. В задната стена се поставят и два винта M5 със скрита глава за последващото закрепване на рупорния излъчвател. От външната страна винтовете се задържат с две малки метални пластини с прорези. От вътрешната страна винтовете допълнително се запояват към задната стена и след това се изпиляват до равна повърхност. Шлицът на винтовата глава трябва да бъде напълно запълнен с припой.
Сега отделните части се привързват с тел, за да образуват рупорния излъчвател. Трябва да се внимава частите да не стоят усукани една спрямо друга. Най-добре е запояването да се извършва върху огнеупорна плоча (камениново изделие или голяма подова плочка). След това свързаните с тел части се нагряват с пистолет за горещ въздух и се запояват.
Накрая, след кратко охлаждане, задната стена на вълновода се притиска на място и се запоява. Тъй като повърхностите за запояване на вълновода вече са калайдисани, това не би трябвало да създава проблем.
Едва сега усуканите телове се отрязват, а остатъците им се изпиляват. Останалите отвори са много по-малки от една десета от дължината на вълната: следователно те са електромагнитно непропускливи и могат да се пренебрегнат и да се запълнят с кит. Повърхностите се почистват с пила и полираща вълна за месинг. Накрая се запоява съединителят с четвъртвълновия излъчвател; сега обаче поялникът трябва да го направи със собствената си топлина. Тъй като теловете вече са отстранени, пистолетът за горещ въздух би могъл да срути всичко като къща от карти.
Сивата боя от спрей придава на рупорния излъчвател професионален външен вид. Хубавото на този честотен диапазон е, че подобни самоделни конструкции лесно могат да се изпитат с компютър в WLAN мрежа. Като заместител на обичайната малка прътова антена този рупорен излъчвател вече осигурява добра насоченост и съответно увеличава обхвата в тази посока.