www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Корелация по центъра на тежестта

 далечина
азимут

Фигура 1. Сигналният процесор формира масив от клетки, съдържащи информация за мощността на приетите сигнали

 далечина
азимут

Фигура 2. Корелацията по далечина формира групи от клетки

център на тежестта
 далечина
азимут

Фигура 3. Корелацията по азимут формира радарната отметка

Корелация по центъра на тежестта

В по-съвременните процесори за обработка на радарни отметки обикновено се използват по-ефективни методи за корелация от простия метод „плъзгащ се прозорец“.

Един от тези методи е определянето на радарната отметка чрез изчисляване на центъра на тежестта. За реализирането му първоначално се формира разпределение на амплитудите (мощностите) на откритите сигнали чрез записването им в клетки на масив с координати „азимут – далечина“. След това запълнените клетки се анализират, групират и се формират области, които най-вероятно съдържат сигнали, отразени от целта. Групирането се извършва първо по далечина, а след това по азимут. В резултат се получава съвкупност от клетки с определена, невинаги правилна геометрична форма. Положението на радарната отметка се определя чрез специален алгоритъм, който изчислява центъра на тежестта въз основа на данните от сигналния процесор. Принципът на този метод е показан на фигури 1–3.

Методът за корелация по центъра на тежестта използва по-пълно информацията, съдържаща се в радарните сигнали, и осигурява по-точно определяне на координатите на откритата цел.