www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Метод „плъзгащ се прозорец“

обработвана
цел
отметки в
областта на
обработка
начало на
нова цел
(преден край)
край на
предишната цел
(заден край)
последен PRI

Фигура 1. Метод „плъзгащ се прозорец“

Фигура 1. Метод „плъзгащ се прозорец“

Метод „плъзгащ се прозорец“

Най-разпространеният метод за корелация на отделните отражения от една и съща цел при формирането на радарна отметка е известен като метод „плъзгащ се прозорец“ (англ. Sliding Window).

Видеоимпулсите, чиято амплитуда превишава прага на откриване, се записват за всеки период на повторение на импулсите като логическа единица („1“) в масив от далечинни клетки. При обзорните радари за управление на въздушното движение размерът на една далечинна клетка обикновено е 1/16 морска миля (около 0,8 µs).

По време на обработката се съхраняват данните от няколко последователни периода на повторение. В зависимост от времето на облъчване се запазват данните от 8 до 16 периода на повторение. Това определя размера на прозореца N. След това за всяка далечинна клетка се преброява броят на превишаванията на прага в рамките на прозореца, след което прозорецът се измества към следващата клетка. Поради случайния характер на разпределението на импулсите около истинското положение на целта при определяне на азимута се използват и съседните клетки. Целта се счита за открита, когато броят на логическите единици в прозореца превиши предварително зададен критерий за откриване.