Метод „плъзгащ се прозорец“
цел
областта на
обработка
нова цел
(преден край)
предишната цел
(заден край)
Фигура 1. Метод „плъзгащ се прозорец“
Метод „плъзгащ се прозорец“
Най-разпространеният метод за корелация на отделните отражения от една и съща цел при формирането на радарна отметка е известен като метод „плъзгащ се прозорец“ (англ. Sliding Window).
Видеоимпулсите, чиято амплитуда превишава прага на откриване, се записват за всеки период на повторение на импулсите като логическа единица („1“) в масив от далечинни клетки. При обзорните радари за управление на въздушното движение размерът на една далечинна клетка обикновено е 1/16 морска миля (около 0,8 µs).
По време на обработката се съхраняват данните от няколко последователни периода на повторение. В зависимост от времето на облъчване се запазват данните от 8 до 16 периода на повторение. Това определя размера на прозореца N. След това за всяка далечинна клетка се преброява броят на превишаванията на прага в рамките на прозореца, след което прозорецът се измества към следващата клетка. Поради случайния характер на разпределението на импулсите около истинското положение на целта при определяне на азимута се използват и съседните клетки. Целта се счита за открита, когато броят на логическите единици в прозореца превиши предварително зададен критерий за откриване.