Времеви маркер
детектор
I-канал
Q-канал
сума
на отметки
на отметки
на отметки
на отметки
източници от
PSR и SSR
честота
видеосигнал
видеосигнал
закъснения
маркер
Фигура 1. Необходимост от използването на времеви маркер
Времеви маркер
До процесора за обработка на радарни данни обработката все още може да се разглежда като обработка в реално време. Малките закъснения от порядъка на няколко микросекунди са еднакви за всички цели. Поради това те могат да бъдат отчетени предварително при изчисляването на далечината до целта. Дори значително по-големите закъснения, възникващи при междупериодната компенсация, които достигат един или няколко периода на повторение на импулсите, също са еднакви за всички сигнали и могат да бъдат компенсирани.
Информацията за азимута и далечината, принадлежаща към текущо обработвания ехо-сигнал, достига до екстрактора на отметки по различни пътища и до този момент все още не е обединена. Постоянните закъснения на този етап са допустими, тъй като могат да бъдат компенсирани именно поради своята постоянна стойност.
детектор
I-канал
Q-канал
сума
на отметки
на отметки
на отметки
на отметки
източници от
PSR и SSR
честота
видеосигнал
видеосигнал
закъснения
маркер
Фигура 1. Необходимост от използването на времеви маркер
След екстрактора на отметки обаче този постоянен времеви мащаб вече се губи, тъй като някои отметки могат да бъдат обработени незабавно, докато други трябва да преминат през няколко филтъра, без впоследствие да е известно колко точно е продължило това закъснение. Например при обединяването на данни от два различни първични радиолокатора закъснението може да достигне до едно пълно завъртане на антената, т.е. да бъде в диапазона от 5 до 15 секунди. За това време бързо летящ самолет може да измине значително разстояние, поради което обединяването на такива данни без информация за момента на тяхното получаване става невъзможно.
Поради тази причина процесорът на отметки добавя към всяка отметка времеви маркер. Следователно съвременните формати за обмен на радарни данни трябва да съдържат поле за тази информация. Всеки радиолокатор разполага с прецизен еталон за време, който се използва както при обработката на първичните, така и на вторичните радиолокационни сигнали. Той може да бъде вътрешен атомен часовник или GPS-базирана времева опорна система.
По-старите отметки се показват на екрана като малки точки зад символа на целта. Тези точки имитират остатъчното светене на класическите електроннолъчеви индикатори и са известни като „история на траекторията“ (Track History). За тази цел е необходимо системата надеждно да разпознава връзката между по-старите и по-новите отметки на една и съща цел. Този въпрос ще бъде разгледан в следващия раздел, посветен на автоматичното съпровождане на цели (Local Tracking).