www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Обработка на радиолокационни сигнали и обработка на радиолокационни данни

Изображение 1: Карта на въздушната обстановка,
© РИА Новости. (Михаил Фомичев)

Изображение 1: Карта на въздушната обстановка,
© РИА Новости. (Михаил Фомичев)

Обработка на радиолокационни сигнали и
обработка на радиолокационни данни

Обработката на радиолокационен сигнал и обработката на радиолокационни данни са всички мерки, които изчисляват анализируемо изображение или дисплей от получения ехосигнал. В повечето случаи обработката на радарния сигнал се отнася до частта, която все още се занимава с аналоговата, но често вече и с цифровата стойност на ехосигнала. Обработката на радарни данни е частта, която се отнася само до информацията за целта. Между тях се намира процесът на измерване на координатите.

Аналогова обработка на сигнала

В епохата на аналоговото радиолокационно оборудване обработката на радиолокационния сигнал все още беше много ограничена и обикновено се състоеше само от система за потискане на смущенията. Обработката на радиолокационните данни по същество се състоеше единствено от опита на операторите, които трябваше визуално да разпознават сигналите на целите от шума и фиксираните цели и метеорологичните смущения от объркването на петната на екрана. Радиолокацията се определяше от решението на оператора да изпрати съобщение чрез символ на екрана. Едва след това се измерваха координатите на този целеви сигнал. Това можеше да се направи или визуално чрез оценка на страничния ъгъл и разстоянието (в полярни координати), или чрез присвояването му на квадрат (декартови координати).

До извеждането на дисплея на визуализационното устройство, което обикновено все още е било оборудвано с катодно-лъчева тръба, винаги е ставало въпрос за обработка на радарния сигнал. Данните от радара се предаваха акустично („с глас“) до командния пункт и там се предаваха на планшет или на карта за докладване на въздушната обстановка.

Изображение 2: Виждащо устройство с полуавтоматична система за сигнализация (тук: от ПУ12М), стрелката сочи към позиционния предавател „Телекарандаш“ за полуавтоматична обработка на целите

Изображение 2: Виждащо устройство с полуавтоматична система за сигнализация (тук: от PU12M), стрелката сочи към позиционния предавател „Телекарандаш“ за полуавтоматична обработка на целите

Полуавтоматична обработка на сигнала

При полуавтоматичните системи целевият знак на екрана може да бъде покрит и с помощта на свободно движеща се точка, която се управлява от радиооператора с помощта на малка писалка (функция, подобна на джойстик). След като целевият знак бъде точно покрит, измерването се стартира чрез натискане на бутон. След това се използвали високопрецизни потенциометри, за да се докосне едно напрежение като така наречената „вертикална стойност“ и второ напрежение като „хоризонтална стойност“. След това позицията се определяше от тези две напрежения от компютър (обикновено все още аналогов) и се предаваше на автоматичната система за насочване.

Изображение 3: Автоматизирана система за насочване „WP“

Изображение 3: Автоматизирана система за насочване „WP“

Цифрова обработка на сигнала

С въвеждането на цифровите системи за изобразяване обаче технологията вече трябва да поеме тази задача.

За щастие, техническият прогрес вече е достигнал точката, в която цифровите компютърни процедури вече не намаляват производителността на радиолокационното оборудване в областта на обработката на сигнала. На практика обаче логическите функции на обработката на радарния сигнал могат да бъдат обединени в няколко модула в различни радарни устройства. Например обработката на попаденията може да се комбинира с обработката на сигналите, а различните комбиниращи устройства на участъци могат да се обединят в един модул.