Геометрия на космически базиран радар
Фигура 1: Координатни системи за космически базиран радар
Геометрия на космически базиран радар
Геометрията на космически базирания радар се определя от три различни декартови координатни системи.
Една от тях е инерциална координатна система (xI; yI; zI ),
чийто координатен център се намира в центъра на Земята, а оста zI
е насочена по оста на въртене на Земята.
В тази координатна система Земята се върти, а радарният спътник се движи около нея по елиптична орбита
съгласно законите на Кеплер.
Неговият орбитален период е T.
Втората координатна система (xE; yE; zE )
използва същия координатен център.
Ориентацията на оста zE е идентична с тази на zI.
Тази координатна система обаче е свързана с въртенето на Земята и се върти с ъглова скорост
ωE.
Всяка точка от земната повърхност заема в тази координатна система неподвижно положение,
което чрез посоката и разстоянието си от координатния център образува вектор pE.
Големината на разстоянието от центъра на Земята е ρE.
В тази координатна система радарният спътник описва вълнообразна траектория.
Едва след голям брой обиколки около Земята спътникът отново се намира над същата точка от земната повърхност.
Фигура 2: Вълнообразна траектория на спътника над земната повърхност
Третата координатна система (xA; yA; zA ) има координатен център във фазовия център на радарната антена. В тази координатна система радарът измерва посоката и разстоянието до отразяващите обекти. Координатата zA е насочена в същата посока като моментния вектор RE(T). Координатата xA е перпендикулярна на вектора на тангенциалната скорост на спътника. В тази посока радарът измерва времето за разпространение на ехо-сигналите и въз основа на него изчислява разстоянието (range). Координатата yA лежи върху допирателната към траекторията на движение, а резултатът от измерването в тази посока се нарича азимут (или cross-range) (виж странично гледащ авиационен радар (SLAR).