Mars-Passat
Описание на радиолокатора; избрани тактико-технически данни
Фигура 1: Mars-Passat на самолетоносача „Баку“

| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| Честотен диапазон: | S-диапазон |
| Период на повторение на импулсите: | |
| Честота на повторение на импулсите: | |
| Продължителност на излъчвания импулс (τ): | |
| Време за приемане: | |
| Мъртво време: | |
| Импулсна мощност: | |
| Средна мощност: | |
| Инструментален обсег: | 145 NM (≙ 270 км) |
| Разделителна способност по разстояние: | |
| Точност на измерване: | |
| Широчина на антенния лъч: | |
| Брой импулси, приети от целта: | |
| Скорост на въртене на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
Mars-Passat
Mars-Passat (на кирилица: „Марс-Пассат“, обозначение на НАТО: „Sky Watch“) е корабен радиолокатор за наблюдение на въздушното пространство, работещ в S-диапазона (според обозначението на IEEE), съответно във F-диапазона (според обозначението на НАТО). Радиолокаторът е разработен през 70-те и началото на 80-те години на XX век под ръководството на киевското конструкторско бюро „Квант“ (на украински НДІ „Квант“, днес Kvant-Radiolokatsiya). През 1987 г. прототип е монтиран на самолетоносача „Баку“ (по-късно преименуван на „Адмирал Кузнецов“). Разпадането на СССР и географското разделяне между вече независима Украйна и руските корабостроителници, съответно руския военноморски флот, довеждат до това, че първоначалните софтуерни и хардуерни дефекти на прототипа така и не са отстранени и проектът е окончателно изоставен.
Радиолокаторът използва четири плоски фазирани антенни решетки. Проектираният обсег от 170 км за цели с ефективна отразяваща повърхност от 1 м² обаче никога не е постигнат.