www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Картотека на радиолокатори

Mark 9

Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Тактико-технически характеристики
носеща честота: 2 914 … 3 100 MHz
(честотна лента «S»)
период на импулсите:  
честота на повторение на импулсите: 3 600 Hz ± 10%
продължителност на сондиращия импулс (τ): 0,5 µs
време на приемане:  
мъртво време:  
импулсна мощност: 25 kW
средна мощност:  
инструментален обхват: 20 NM (≙ 37 км)
разрешаваща способност по разстояние:  
точността:  
широчина на лъча:  
необходим брой импулси от целта:  
завъртания на антената:  
MTBCF:  
MTTR:  

Mark 9

Радарът Mark 9 е радар за управлениена огъня на ВМС на САЩ, разработен в началото на 40-те години на XX век, който работеше в S-диапазона (обозначение на IEEE) или в E/F-диапазона (обозначение на НАТО) и по време на Втората световна война беше предназначен специално за монтаж върху артилерийската насочваща станция Ford Mark 45. Той служеше за прецизно измерване на разстоянието и проследяване на целта, за да насочва оръдията на военните кораби към целта по време на бой.

Антената използваше конично сканиране с параболичен рефлектор с диаметър 24 инча (≙ 61 см). Захранването се осъществяваше чрез ексцентрично разположен дипол, въртящ се с 1 770 оборота в минута. В предавателя беше използван охлаждан със сгъстен въздух магнетрон тип 706A. Показването се извършваше на радиолокационен екран «Тип А» с диаметър на екрана 5 инча (≙ 12,7 см).