Mark 9
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни


| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 2 914 … 3 100 MHz
(честотна лента «S») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 3 600 Hz ± 10% |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 0,5 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 25 kW |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 20 NM (≙ 37 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
Mark 9
Радарът Mark 9 е радар за управлениена огъня на ВМС на САЩ, разработен в началото на 40-те години на XX век, който работеше в S-диапазона (обозначение на IEEE) или в E/F-диапазона (обозначение на НАТО) и по време на Втората световна война беше предназначен специално за монтаж върху артилерийската насочваща станция Ford Mark 45. Той служеше за прецизно измерване на разстоянието и проследяване на целта, за да насочва оръдията на военните кораби към целта по време на бой.
Антената използваше конично сканиране с параболичен рефлектор с диаметър 24 инча (≙ 61 см). Захранването се осъществяваше чрез ексцентрично разположен дипол, въртящ се с 1 770 оборота в минута. В предавателя беше използван охлаждан със сгъстен въздух магнетрон тип 706A. Показването се извършваше на радиолокационен екран «Тип А» с диаметър на екрана 5 инча (≙ 12,7 см).