AN/CPS-7
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 106 MHz
(честотна лента «VHF») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 384 400 км |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
AN/CPS-7
AN/CPS-7 беше експериментален разузнавателен радар с голям обхват, работещ в VHF-диапазона (обозначение на IEEE) или в A5-диапазона (обозначение на НАТО). Всъщност той трябваше да работи по принципа на честотно модулирания радар с непрекъснати вълни и използваше две антени AN-148/SCR-270 от радара SCR-270, разположени на около 130-метров решетъчен мачт, известен днес като „мачтата на Армстронг“ в Алпайн (Ню Джърси, САЩ).
Радарът беше използван за целите на проекта „Диана“, с който този радар беше първият в света, успял да приеме ехосигнал от Луната. Решаващ фактор за това беше разработеният от Едвин Хауърд Армстронг и Фредерик Бритон Ллеуелин теснолентов и много чувствителен приемник. За целта беше използван предавателен сигнал с продължителност 0,25 секунди, като ехосигналът се очакваше едва след 2,5 секунди. При тези времена превключвателят за предаване/приемане все още можеше да се задейства ръчно.