Martello S 713
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: Martello S 713
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 1,3 GHz
(честотна лента «L») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 250 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 10 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 3 MW |
| средна мощност: | 10 kW |
| инструментален обхват: | |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
Martello S 713
Martello S 713 (означен в Кралските въздушни сили като Type 90) беше 3D радар за въздушно наблюдение с голям обхват, работещ в L-диапазона (обозначение IEEE) или в D-диапазона (обозначение НАТО). Той беше предшественик на S-723, също наричан Martello, с по-голяма точност при измерване на ъгъла на височина благодарение на по-голямата антена. Тази много голяма антена обаче беше пречка за въздушния транспорт.
Антената формираше осем антенни диаграми, разпределени по ъгъл на височина в рамките на 30 градуса. S 713 използваше интрапулсно модулиран излъчващ сигнал с импулсна компресия 40:1. Като крайна степен на предавателя се използваше туистрон.