AN/ASG-18
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: AN/ASG-18 in YF-12A
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 9 350 … 9 400 MHz
(честотна лента «X») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 980 … 1 020 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 0,15 или 0,25 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 130 NM (≙ 250 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
AN/ASG-18
AN/ASG-18 е напълно кохерентен импулсен доплеров радар за управление на огъня, работещ в X-Band (обозначение на IEEE) или в I-Band (обозначение на НАТО), разработен за северноамериканския прехващач YF-12A. ASG-18 е монтиран в изключително дългия нос на самолета, като предните ребра са изрязани назад, за да поберат 40-инчовия купол. Предвиждаше се да осигурява и режим „поглед надолу“, но можеше да проследява само една цел едновременно и осигуряваше осветяване на целите за полуактивното насочване на ракетите.
ASG-18 е имал предавател с течно охлаждане, състоящ се от две последователно свързани лампи с бягаща вълна и аналогова схема за генериране и обработка на кохерентния сигнал с висока честота на повторение на импулсите. Той беше оборудван с отделна инфрачервена система за търсене и проследяване, която можеше да си сътрудничи с радара. Радарът се нуждаеше от мощност от 40 kVA.
Разработката започва през 1954 г., а прототипът е готов за използване през 1958 г. Произведени са само три екземпляра, тъй като разработката на YF-12A е отменена.
