www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията - Радио-електронната борба

Носител на смущения със смутител за самозащита

Фигура 1: Смутител за самозащита на лявото крило на самолет Tornado

Фигура 1: Смутител за самозащита на лявото крило на самолет Tornado

Носител на смущения със смутител за самозащита

Смутителят за самозащита е смутител, който обикновено се разполага във външен подвесен контейнер (POD) и се носи от самолет, предназначен да изпълнява други тактически задачи. Смущаването на противниковите радарни устройства е само допълнителна функция за самозащита. Източникът на смущения и защитаваният ударен самолет имат едни и същи координати в пространството. Поради това смущаването се извършва в главния лист на диаграмата на насоченост на антената и затова се нарича също „main lobe jamming“. Видимото на радарното устройство смущение има същото направление като атакуващия самолет и по този начин предоставя на радара информация за азимута, а при необходимост и за ъгъла на място. Смущението затруднява единствено измерването на далечината.

Определянето на далечината може да се извърши и чрез бистатична или мултилатерация с помощта на две или повече радарни устройства от различни направления. Тактическото предимство за носителя на смущения тогава се състои само във временно забавяне на определянето на координатите. Недостатък е, че самият източник на смущения може да бъде използван като цел от зенитни ракети („home on jam mode“). За да се предотврати това, източникът на смущения може да бъде теглен зад самолета, което обаче може да влоши маневреността му.

Отношението между мощността на смущението и мощността на ехо-сигнала представлява отношението между големината на ехо-сигнала, получена от уравнението на радара, и големината на приетата мощност на смущението, при която се отчита само затихването в свободното пространство за еднопосочната далечина. Всички останали параметри, определящи далечината, се съкращават в това отношение, тъй като са еднакви за двата високочестотни източника. Така остава отношението между линейните, неизразени в децибели, еквивалентни излъчени мощности на радарния предавател и смутителя, умножено по 4πR² като остатък от затихването в свободното пространство и разделено на ефективната отразяваща повърхност σ на носителя на смущения.

eq (1) eq (1)

(1)

  • ERPJam = еквивалентна излъчена мощност на смутителя;
  • ERPRadar = еквивалентна излъчена мощност на радарния предавател;
  • R = далечина радар–носител на смущения [m]
Далечина на пробив

Приетата мощност на ехо-сигнала е обратно пропорционална на четвъртата степен на далечината, а приетата мощност на сигнала на смущението — само на втората степен на далечината. При приближаването на носителя на смущения към радара големината на ехо-сигнала нараства по-бързо от големината на сигнала на смущението. Под определена далечина ехо-сигналът може да стане по-силен от сигнала на смущението и радарът може въпреки смущението да открие самолета и да измери далечината. (При условие че сигналът на смущението не въвежда приемника в насищане.) Разстоянието между радара и самолета, под което определянето на местоположението е възможно, се нарича burn through range RBT, тъй като отметката на целта „пробива“ през смущението.

eq (2) eq (2)

(2)

Това уравнение се получава, когато за отношението J/S = 1 и уравнение (1) се преобразува спрямо далечината R.

Съпровождащо смущаване

При съпровождащото смущаване (ESJ) носителят на смущения (Escort Jammer) се намира в състава на ударната група или непосредствено до нея, с малко отклонение по ъгъл и/или далечина. Така носителят на смущения също се намира в главния лист на диаграмата на насоченост на антената на радара. Отношението между мощността на смущението и приетата мощност J/S, както и далечината на пробив RBT, се изчисляват по същите правила, както при смутител за самозащита.