Mode S – диференциална фазова манипулация
Фигура 1: Mode S – диференциална фазова манипулация (DPSK)
Фигура 1: Mode S – диференциална фазова манипулация (DPSK)
Mode S – диференциална фазова манипулация
В зависимост от вида на запитването продължителността на импулса P6 е 16,25 µs или 30,25 µs. Импулсът се модулира чрез диференциална фазова манипулация (DPSK). Информацията се предава чрез фазови промени на носещата честота с 180° в рамките на импулса P6. Всяка фазова промяна може да продължи най-много 80 ns. Всеки участък между две фазови промени има постоянна фаза, продължава 0,25 µs и се нарича чип (chip). DPSK декодерът сравнява фазите на два последователни чипа и по този начин възстановява първоначалната информация.
В стандарта ICAO Annex 10, Volume 4 форматът на запитването е описан по следния начин: Блокът с данни на запитването се състои от последователност от 56 или 112 чипа, разположени след синхронизационната фазова промяна в импулса P6. Всяка следваща фазова промяна от 180° спрямо предходния чип представлява двоична стойност 1. Ако такава фазова промяна липсва, чипът представлява двоична стойност 0.
Всички тези фазови промени могат да бъдат правилно интерпретирани само ако се появяват в точна времева решетка, започваща след синхронизационната фазова промяна. Последователността от 56 или 112 чипа започва точно 0,5 µs след този синхронизационен преход. В края на импулса P6 има и защитен интервал с продължителност 0,5 µs, който първоначално е бил въведен, за да предотврати взаимното припокриване на различни предавания.
Фигура 2: Блокова схема на DPSK приемник
Фигура 2: Блокова схема на DPSK приемник
Фигура 3: Работа на схемата от фигура 2
Фигура 3: Работа на схемата от фигура 2
В зависимост от дължината на запитването импулсът на запитването има продължителност 16,25 µs (56 информационни чипа) или 30,25 µs (112 информационни чипа). Импулсът P6 започва с интервал с продължителност 1,25 µs преди първата фазова промяна, наричан синхронизационна фазова промяна. За потискане на страничните лъчи на антената по време на запитването чрез всепосочната антена се излъчва импулс P5. В страничните лъчи този импулс е достатъчно силен, за да прикрие синхронизационната фазова промяна, така че транспондерът вече не може да декодира такова запитване.
Фигура 2 показва един практически метод за демодулация. В този декодер първоначалната информация се възстановява от диференциално кодирания сигнал чрез сравняваща схема. След преминаване през лентов филтър целият сигнал се забавя с продължителността на един чип (тук 0,25 µs) и се сравнява с оригиналния сигнал. Ако двата сигнални участъка са във фаза, изходният сигнал е малък. Ако са в противофаза, локалните максимуми съвпадат във времето с противоположна полярност и се получава по-голямо изходно напрежение. От този изходен сигнал може отново да бъде възстановена първоначалната последователност от битове, което тук е само схематично представено чрез нискочестотен филтър и последващ компаратор с праг.
На фигура 3 е показано наслагването в изхода на смесителя (C) между забавения сигнал (B) и незабавения оригинален сигнал (A). Свързването на изходното ниво със съответния бит обаче е възможно само ако синхронизационната фазова промяна в началото на импулса P6 стартира тактовия брояч. На практика изходният сигнал обикновено се записва в регистър за изместване, откъдето впоследствие е наличен като паралелна дума с данни.