www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Блокова схема на индикатор за кръгов обзор

Фигура 1: Представяне на радиолокационните сигнали върху индикатор за кръгов обзор (PPI)

Фигура 1: Представяне на радиолокационните сигнали върху индикатор за кръгов обзор (PPI)

Тази класическа конструкция на индикатора за кръгов обзор все още се използва в много радиолокационни станции и осигурява представяне на радиолокационната информация, подобно на карта. При стационарните радиолокационни станции северът е разположен в горната част на екрана. На кораби и самолети това е възможно само при използване на жирокомпас (абсолютна ориентация по север). Ако такъв липсва, горната част на екрана съответства на посоката на движение на кораба или самолета, т.е. „поглед напред“ (относителна ориентация на екрана).

Ехо сигнали
Азимут и далекомерни маркери
Опознаване (IFF)
Синхронизиращи
импулси
Ъглова инф.
(напр. ACP)
Фокусираща
намотка
Отклоняваща
намотка
Видео
Гейтова
схема
хор.
верт.
Обработка
на ъгъла
Захранващ
блок
Центриране

Фигура 2: Блокова схема на индикатор за кръгов обзор (PPI)

Ехо сигнали
Азимут и далекомерни маркери
Опознаване (IFF)
Синхронизиращи
импулси
Ъглова инф.
(напр. ACP)
Фокусираща
намотка
Отклоняваща
намотка
Видео
Гейтова
схема
хор.
верт.
Обработка
на ъгъла
Захранващ
блок
Центриране

Фигура 2: Блокова схема на индикатор за кръгов обзор (PPI)

Ехо сигнали
Азимут и далекомерни маркери
Опознаване (IFF)
Синхронизиращи
импулси
Ъглова инф.
(напр. ACP)
Фокусираща
намотка
Отклоняваща
намотка
Видео
Гейтова
схема
хор.
верт.
Обработка
на ъгъла
Захранващ
блок
Центриране

Фигура 2: Блокова схема на индикатор за кръгов обзор (PPI) (интерактивно изображение)

Гейтова схема

Гейтовата схема генерира необходимите вътрешни импулси, които синхронизират индикатора за кръгов обзор (PPI) с предавателя. Самата гейтова схема се синхронизира от предварителен импулс, генериран от синхронизатора, който компенсира евентуалните закъснения при обработката на импулсите.

Докато при по-старите радиолокационни станции PPI индикаторът се задействаше директно от модулатора, например синхронизаторът на ASR-910 генерира специален синхронизиращ импулс (TA-39), който задейства индикатора 39 µs преди момента на излъчване.

Видеоусилвател

Видеоусилвателят усилва входните сигнали до ниво, при което те могат да осигурят диференцирана модулация на яркостта на електронния лъч. При това трябва да се постигне подходящ баланс между яркостта и усилването (т.е. контраста).

Мрежата от азимутни и далекомерни маркери трябва да бъде настроена толкова слабо, че да остава едва видима.

Осветяване на правия ход

Тази схема, която понякога се нарича и „потискане на обратния ход“, генерира от синхронизиращия импулс правоъгълен импулс за времето на отклонението, който управлява електронния лъч в електроннолъчевата тръба така, че светенето върху екрана да възниква само по време на правия ход.

Тъй като силното магнитно поле в отклоняващите намотки се нуждае от няколко микросекунди, за да затихне след края на отклонението, през това време видимият електронен лъч би създал хаотични изображения върху екрана. Поради това през този интервал електронният лъч се потиска.

Генератор на пилообразно напрежение
Мащаб на трапецовидното пилообразно напрежение

Фигура 3: Мащаб на трапецовидното пилообразно напрежение

Генераторът на пилообразно напрежение създава отклоняващо напрежение, което осигурява отклонение на електронния лъч, синхронно с разпространението на излъчения сигнал. Продължителността на пилообразния импулс зависи от избрания мащаб. Максималната амплитуда на пилообразния импулс е пропорционална на размерите на екрана. Амплитудата на този пилообразен импулс следва синусоидално и косинусоидално напрежение, които по този начин описват всеки ъгъл на отклонение.

За да се създаде пилообразен ток през отклоняващите намотки, срещу самоиндукцията на намотките трябва да се генерира трапецовидно напрежение. Скокът на напрежението в началото на отклонението предизвиква линейно отклонение на електронния лъч.

Фигура 4: Въртене при неподвижни намотки

вертикално
хоризонтално

Фигура 4: Въртене при неподвижни намотки

Електроннолъчева тръба

Електроннолъчевата тръба преобразува електрическите токове и напрежения във видимо изображение. Електронният лъч създава ярко светеща следа върху екрана.

За отклоняване на електронния лъч съществуват две възможности:

При електроннолъчеви тръби с много голям диаметър на екрана се предпочита електромагнитното отклоняване, тъй като в противен случай за необходимите големи ъгли на отклонение трябва да се генерират много високи отклоняващи напрежения.

Тъй като екранът трябва да бъде и възможно най-плитък, електронният лъч изминава по-дълъг път до краищата на екрана, отколкото до неговия център. За да се предотврати загубата на фокус по краищата на екрана, токът през фокусиращата намотка често съдържа и компонент от пилообразното напрежение с постоянна (т.е. немодулирана по синус и косинус) амплитуда.

Повърхността на екрана трябва да бъде покрита с фосфоресциращ материал, който може да съхранява информацията за яркостта на електронния лъч, докато той отново достигне същото място.

Луминофорният слой на тези екрани има динамичен диапазон не по-голям от 12 dB. Поради това на входа на индикатора отношението сигнал/шум на ехосигнала се настройва на 4:1.

Обработка на ъгловата информация

В този функционален блок се обработва механично генерираната информация за ъгъла (сервонапрежения или подлежащите на преброяване NRP/ACP импулси). Генерират се синусоидално и косинусоидално напрежение, които представят текущия ъгъл на антената.

Тези синусоидално и косинусоидално напрежение се използват в генератора на пилообразно напрежение за модулиране на трапецовидните пилообразни напрежения.

Отклоняващ усилвател
Мащаб на трапецовидното пилообразно напрежение

Фигура 3: Мащаб на трапецовидното пилообразно напрежение

Отклоняващите усилватели генерират от пилообразното напрежение и постоянните напрежения за центриране отклоняващ ток в отклоняващите намотки на електроннолъчевата тръба. Всъщност използваните тук пилообразни напрежения са с трапецовидна форма. Малкият скок на напрежението в началото на пилообразния импулс трябва да преодолее противоиндукцията на отклоняващата намотка и да осигури пилообразна форма на отклоняващото магнитно поле.

Наслагването на трапецовидните импулси с постоянно напрежение води до ексцентрично изместване на центъра на отклонението. В крайния случай това ограничава изображението само до сектор с широчина около 60°.

Отклоняващи намотки

При индикаторите на много стари радиолокационни станции (например P–12) отклоняващите намотки действително са се въртели механично и синхронно с антената! (При това контактите за генериране на азимутните маркери също са работели в същия ритъм.) При индикаторите на по-нови радиолокационни станции (например ASR-910) вече се използват неподвижни хоризонтални и вертикални отклоняващи намотки, които обаче трябва да бъдат прецизно регулирани.

Отклоняващите намотки се монтират по двойки върху шийката на електроннолъчевата тръба. Намотките, които създават хоризонтално магнитно поле, отклоняват електронния лъч във вертикална посока. Вертикалното магнитно поле отклонява електронния лъч в хоризонтална посока.
В съвременните радиолокационни станции този тип индикатор за кръгов обзор с полярни координати вече не се използва. Ако основният елемент на обработката на радиолокационните сигнали е модерен компютър, той може директно да визуализира информацията върху плазмен дисплей чрез подходящ интерфейс.

Захранващ блок

Захранващият блок генерира, наред с другото, много високите анодни напрежения (около 10 kV), необходими за голямоформатната електроннолъчева тръба.


(Въпреки че не са показани на тази блокова схема, много индикатори съдържат и схеми за генериране на азимутни и далекомерни маркери.)