www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Настройване на диплексера

Честотна диаграма на даден диплексер.
По оста Y е нанесена скала от 71 до 76 MHz, а по оста X — от 2700 до 2900 MHz.
Начертани са три линейни функции, които показват подходящото честотно отстояние при работната честота A.
Средната линия, съответстваща на дължина на обходната линия 19λ, обхваща целия честотен диапазон.

Фигура 1: Честотна диаграма на даден диплексер с обходна линия с дължина 19 дължини на вълната в E-обхвата

Настройването на диплексера е обяснено тук чрез примера на AN/TPN-24 . Диплексерът работи най-ефективно, когато настройваемата обходна линия изпълнява едновременно следните условия:

  1. фазовото отместване за честота A трябва да бъде 0°;
  2. фазовото отместване за честота B трябва да бъде 180°.

Стойностите в диаграмата са математически определени от условието една и съща дължина на вълновода за едната честота да бъде четно цяло кратно, а за другата честота — нечетно цяло кратно на половината дължина на вълната:

fB = fA· (1 + 1 ) където fA = честота на първия предавател
fB = честота на втория предавател
kv = коефициент на цялото кратно на дължината на вълната във вълновода
(1)
2·kv

Следователно честотното отстояние е конструктивно зададено. Ако въпреки това радиолокационната станция бъде принудена да работи с друго честотно отстояние, трябва да се очакват големи загуби в диплексера както в предавателния, така и в приемния тракт.

Тъй като изчисленото честотно отстояние е валидно както над честотата A за честотата B, така и под честотата A за този диплексер, отново е необходим допълнителен филтър за честотата (2fA - fB).

Заключение

Това означава, че диплексерът изпълнява изискваното честотно отстояние от 72 MHz само при дължина на обходната линия точно 19 пъти дължината на вълната на предавателя A и работна честота на предавателя A точно 2 736 MHz. При всички други честоти този диплексер работи повече или по-малко неефективно.

Тъй като предавателната мощност се измерва едва след диплексера, затихването от два до три децибела в диплексера може да бъде компенсирано чрез увеличаване на тока на магнетрона. Поради това тази неефективност обикновено остава незабелязана. Същото затихване обаче възниква и в приемния тракт. Ако до приемника достига само половината от ехо-сигнала, екипажът ще се чуди защо предавателят B по необясними причини не осигурява необходимата далечина.

Проблемът може да бъде отстранен само чрез задаване на работни честоти, съобразени с характеристиката на диплексера. Това означава по-малко честотно отстояние от 72 MHz в долната част на честотния диапазон и по-голямо честотно отстояние в горната му част. Производителят вече отчита този факт, като в техническата документация допуска отклонения до два мегахерца. Германската педантичност обаче отново проваля това, когато винаги се изисква и настройва възможно най-точно, и преди всичко уж постоянно честотно отстояние от 72 MHz.

При работна честота на предавателя A от 2 800 MHz по-ефективното честотно отстояние би било приблизително 74 MHz (точно: 2 873,6 MHz). Ако предавателят A работи на 2 708 MHz, най-ефективната честота за предавателя B е 2 779,2 MHz. Всички други честоти могат лесно да бъдат определени чрез формула (1), която в съкратен вид може да се използва като fB= 1,026 fA.

Фигура 1: Честотна диаграма на даден диплексер с обходна линия с дължина 19 дължини на вълната в E-обхвата