Квантов радар
Квантовият радар (англ.: „Quantum Radar“) използва квантовомеханични ефекти, по-специално квантово заплитане и квантовомеханични корелации, за откриване и определяне на местоположението на цели.
Основата за разбирането на този принцип е вълново-корпускулярният дуализъм във физиката. Според квантовата механика квантовите обекти не могат да бъдат описани изцяло нито само като класически вълни, нито само като класически частици. Една класическа вълна би се разпространявала в пространството в съответствие със затихването в свободното пространство. Класическата частица, от друга страна, има определено местоположение и не може да бъде описана по същия начин като пространствено разпространена вълна. В квантовата механика състоянието на частицата се описва с вълнова функция, чрез която вълновите и корпускулярните свойства се обединяват в един общ модел.
Квантовото заплитане е явление в квантовата механика, при което две частици, например два фотона, могат да бъдат подготвени в общо квантово състояние, така че резултатите от измерванията им да показват корелации, които не могат да бъдат описани независимо една от друга. Тези корелации могат да се запазят и когато двата фотона са пространствено разделени. При метода Quantum Illumination единият от двата заплетени мода се излъчва към областта на целта като signal, докато другият мод, наречен idler, се задържа в приемника. След приемането на отразения сигнал се извършва съвместна обработка на върнатия сигнал и съхранения idler-мод.
Загубите, шумът и взаимодействията с околната среда обикновено водят до декохерентност и могат да разрушат първоначалното заплитане между signal и idler. Въпреки това при Quantum Illumination могат да останат използваеми корелации между върнатия сигнал и idler-мода. При определени условия това позволява слабо отразяваща цел да бъде открита по-надеждно на фона на силен топлинен шум в сравнение с някои класически методи при еднаква енергия на излъчване.
По този начин по принцип могат по-добре да се откриват много слаби отражения
сред околния шум.
Това е от особен интерес за цели с малка
ефективна площ на разсейване.
Дотук за основния физичен принцип.
В оптичния диапазон заплетени двойки фотони могат например да бъдат генерирани, когато лазер възбужда нелинеен оптичен кристал като β-бариев борат (BBO). Чрез Spontaneous Parametric Down-Conversion (SPDC) могат да бъдат генерирани два фотона с подходящи квантовомеханични корелации. Еднаквата поляризация сама по себе си все още не означава квантово заплитане; решаващо е съвместно подготвеното квантово състояние на двата мода. Единият мод се използва като излъчван сигнал, а другият се задържа като idler за последваща корелационна обработка в приемника.
За приложение в микровълновия диапазон на радара обаче възникват допълнителни технически трудности. В практически използваем квантов радар трябва да бъдат решени, наред с други, следните проблеми:
- съхраняване или запазване на idler-мода или на неговото квантово състояние през цялото време на двупосочното разпространение на сигнала;
- генериране на подходящи квантово корелирани микровълнови сигнали или кохерентно преобразуване между оптичния и микровълновия честотен диапазон;
- приемник, способен да извършва съвместно измерване или корелационно измерване между върнатия сигнал и idler-мода дори при силен топлинен шум.
Основните принципи на Quantum Illumination и различни методи, подобни на квантов радар, вече са демонстрирани експериментално в лабораторни условия и на малки разстояния. Реализирането им като практически използваем далекобоен радар, който предлага еднозначно предимство пред конвенционалните радиолокационни системи, обаче все още е свързано със значителни технически и физични трудности. Поради това съответните оперативни системи с голям обсег все още са предмет на научни изследвания.