RDR-110
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: RDR-110
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 15,5 ± 0,1 GHz
(честотна лента «Ku») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 1,5 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 8 kW |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 90 NM (≙ 167 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
RDR-110
RDR-110 беше въздушен метеорологичен радар, работещ в Ku-диапазона (обозначение IEEE) или в J-диапазона (обозначение НАТО). Използваше параболична антена с диаметър 12 инча (≙ 30 cm).
Радарът беше произведен в края на 60-те години и инсталиран в хеликоптерите Bell UH-1 и Sikorsky S-62.