Mk. 35
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: Mk. 35
(Source: Wikipedia, User:Stan Shebs)
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 8,5 … 9,6 GHz
(честотна лента «X») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 3 kHz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 0,1 … 0,15 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 50 кВт |
| средна мощност: | 275 Вт |
| инструментален обхват: | 14 NM (≙ 26 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | 9 м |
| широчина на лъча: | 2° |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
Mk. 35
Радарът Mark 35 е радар за управление на огъня, работещ в X-обхвата (обозначение на IEEE) или I-обхвата (обозначение на НАТО) за системата за управление Mark 56 за управление на огъня на тежки картечници. Той осигурява на системата за управление напрежения за грешки по отношение на обхвата, ъгъла на наклона и ъгъла на височината, като по този начин създава напълно автоматична система за следене на целите.
Радарът използва спираловидно сканиране на пространството за търсене на цели и конично сканиране за автоматично проследяване. Параболичната антена с диаметър 46 инча (≙ 117 см) позволява усилване на антената от 37,5 dBi. Тя се захранва от тумбест облъчвател на «Кътлър». Предавателят използва въздушно охлаждан, механично настройваем магнетрон от тип 2J51.
Първата радарна система Mark 35 е доставена през август 1945 г. По-късно този тип радар е преименуван на AN/SPG-35.