Сателитно базирано ADS-B проследяване на полети
Фигура 1: От 7 май 2013 г. спътникът PROBA-V на ESA обикаля около Земята, като на борда му има приемник за ADS-B сигналите на въздухоплавателните средства.
Фигура 1: От 7 май 2013 г. спътникът PROBA-V на ESA обикаля около Земята, като на борда му има приемник за ADS-B сигналите на въздухоплавателните средства.
Сателитно базирано ADS-B проследяване на полети
Доскоро не беше възможно проследяването на полети над отдалечени райони като Северния полюс, Южния полюс, тропическите гори, пустините и океаните, тъй като ограниченият обсег на радарните системи не позволяваше покриването на тези области. Значителен напредък представлява разработването на сателитно базирано ADS-B проследяване на полети, при което спътници в ниска околоземна орбита (LEO) се използват като ретранслаторни станции за приемане на ADS-B съобщения за местоположение от въздухоплавателните средства. В англоезичната литература този метод е известен като „Space-Based ADS-B“ или „ADS-B Link Augmentation System“ (ALAS). След успешните изпитания на DLR, от 2017 г. ADS-B приемниците са част от най-новата спътникова групировка Iridium NEXT на Thales Alenia Space и осигуряват точни позиции в реално време дори над полярните области и океаните.
ADS-B сигналите обикновено се излъчват от въздухоплавателното средство чрез две антени, разположени съответно от долната и горната страна на фюзелажа. Орбитата на Proba-V с височина 820 km изисква приемни антени с добра насоченост. Тъй като ориентацията на предавателната антена се променя според текущото направление на полета и следователно нейната поляризация не е известна, приемните антени на спътника трябва да бъдат с кръгова поляризация. По този начин всички линейно поляризирани сигнали се отслабват с −3 dB, но се избягва пълното несъответствие между хоризонталната и вертикалната линейна поляризация, което би довело до затихване до −30 dB.
Фигура 2: Принцип на предаването на данни
ADS-B приемниците в настоящата групировка от 80 спътника Iridium NEXT се произвеждат от американската компания Aireon със седалище в Маклийн, Вирджиния. Компанията предлага също (срещу заплащане) цялостна картина на въздушната обстановка над Земята под формата на виртуален радар. Това „срещу заплащане“ обаче по-скоро представлява ограничение за достъпа до тази информация. Обикновено публично достъпните „виртуални радари“ показват информацията със закъснение от няколко минути, за да се предотврати използването ѝ за терористични цели. Данните на Aireon обаче от 2019 г. насам се предоставят с наличност 99,999% и почти в реално време, така че могат да се използват за управление на въздушното движение. Тази услуга вече не е визия за бъдещето: тя съществува от няколко години и остава само да бъде приета от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO). Въпреки това ICAO продължава да поддържа Organized Track System (Westbound-Tracks), т.е. организирана система от маршрути за полети без радарно наблюдение.