Леща на Люнебург
Изображение 1: Лещата на Люнебург може да обслужва много канали за приемане и много посоки едновременно.
Изображение 1: Лещата на Люнебург може да обслужва много канали за приемане и много посоки едновременно.
Леща на Люнебург
Лещата на Люнебург е антена, която използва сферична леща с градиентен индекс на пречупване за ефективно отклоняване на радиовълните.
Лещата на Люнебург е изработена от диелектричен материал, чиято диелектрична проницаемост се увеличава непрекъснато от повърхността до два пъти по-висока стойност в центъра на сферата в съответствие със специфичен математически профил, известен като профил на Люнебург:
(1)
- n(r) = коефициент на пречупване
(като функция на радиуса) - R = радиус на сферата
И тук електромагнитните вълни винаги се огъват по посока на по-плътната среда. Следователно тази нехомогенна сферична леща е способна да фокусира идеално плоска вълна върху задната си страна. Тя може да поеме паралелен лъч, който запълва цялата апертура, без да има сферични аберации. Освен това фокусиращите свойства на лещата от Люнебург остават постоянни независимо от честотата и поляризацията.
Антените с лещи на Люнебург често се използват в радарни системи за военни и граждански приложения. Те играеха съществена роля в предаването и приемането на радарни сигнали и позволяваха точното откриване и проследяване на обекти. Трудно е обаче да се създаде равномерен градиент с достатъчна точност, поради което често се използва само постепенна промяна на показателя на пречупване. С появата на антените с фазирана решетка обаче значението на антените с лещи на Люнебург намаля. Днес те се използват в най-добрия случай все още като ретрорефлектори и в субмилиметровия диапазон.
Немският математик Рудолф Карл Люнебург разработва теорията за тази сферично симетрична леща през 1944 г.[1] като академично упражнение по класическа оптика.
Литература:
- R. K. Lüneburg, “The Mathematical Theory of Optics”, Brown University Providence, Rhode Island, 1944, 208-213.