www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Близки и далечни зони

Близката и далечната зона на даден източник на електромагнитно излъчване са термини, които често се използват при измерванията на антени и при описанието на областите от пространството около такъв източник, в които различните компоненти на полето играят по-голяма или по-малка роля. Границата между тези две зони зависи от геометричните размери на източника на излъчване и от основната дължина на вълната λ. В близката зона на антената ъгловото разпределение на полето зависи от разстоянието до антената. Различните компоненти на полето, излъчвани от различни геометрични части на повърхността на антената, имат различно време на разпространение до точката на наблюдение и следователно те ще интерферират помежду си (не непременно във фаза), за да образуват вълновия фронт.

Точков изотропен източник не може да има близка зона. Близка зона има, ако размерът на източника е поне съизмерим с дължината на вълната λ. Близката и далечната зона са математически абстракции, въведени с цел опростяване на извеждането на апроксимацията на уравненията на Максуел. В близката зона има и област, в която антената улавя част от енергията, която току-що е излъчила.

Изображение 1: Близка зона на антенна решетка

Изображение 1: Близка зона на антенна решетка

Изображение 1: Близка зона на антенна решетка

На фигура 1 е показана масивна антена от четири фазово захранвани елемента. Всеки от елементите излъчва електромагнитно поле. Тези частични полета се сумират, за да образуват общо поле. Въпреки че фигурата е голяма, всички показани разстояния са в близката зона. За да се изобрази далечната зона, размерът на фигурата би трябвало да се увеличи поне четири пъти, за да се покаже как полетата на излъчване на отделните елементи на решетката се сумират, за да образуват кохерентен вълнови фронт. В далечната зона формата на антенната картина не зависи от разстоянието до източника на излъчване.

За малки антени (размерът на излъчвателя е по-малък от дължината на вълната) близката зона е област с радиус r ≪ λ, а далечната зона е област с радиус r ≫ λ.

За големи антени (антенни масиви или антени, използващи големи отражатели, като параболични отразяващи антени), границата между двете зони може да се изчисли приблизително по формулата:

rfar = 2 · D2 D е геометричният размер на антената
λ е дължината на вълната.
(1)
λ

Далечната зона понякога се нарича зона на Фраунхофер, а близката зона - зона на Френел.

Част от зоната на Френел е междинна област, в която се осъществява както излъчване, така и поглъщане (събиране) на енергия. Границата на тази област е близо до разстоянието D²/(2·λ), а самата област понякога се нарича зона на Рейли.

Като пример нека анализираме антената THALES-MSSR, използвана в радара за контрол на въздушното движение ASP-909, която се състои от 35 вертикални елемента и има апертура от 8,5 метра. В примера използваме стойността на честотата на излъчване на вторичния канал на радара, която е равна на 1 030 MHz. Тази стойност на честотата съответства на дължина на вълната от 0,291 метра. Въз основа на тези данни изчисляваме разстоянието от антената, на което ще се формира лъчът.

  • Далечната зона започва на разстояние 497 метра.
  • Зона на Рейли - до разстояние 124 м.

Измервателните уреди за заснемане на диаграмата на насочено действие трябва да бъдат разположени на разстояние не по-малко от 497 метра от антената. Препоръчва се да се избере позиция за измерване дори на още по-големи разстояния.