www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Какво представлява балансираният дуплексер?

„Балансиран дуплексер“

„Балансираният дуплексер“ е превключвател предаване–приемане, разработен за широколентови радиолокационни системи с вълноводни връзки към антената. Този дуплексер има много голяма честотна лента, която на практика се ограничава само от граничните честоти на вълноводите. Радиолокационните системи, работещи на няколко сравнително отдалечени една от друга честоти (честотно разнесение и/или честотна маневреност), се нуждаят от такива широколентови системи.

Превключвателите предаване–приемане, които работят с участъци от линия с дължина λ/4, като „отклонителния дуплексер“, имат малка честотна лента именно поради тази зависимост от честотата, тъй като дължината на линията е една четвърт от дължината на вълната. Всъщност те са предназначени само за една работна честота. От гледна точка на устойчивостта към смущения такова ограничение е неблагоприятно.

Начин на действие
←Предавател
Приемник→
Газоразрядни тръби
↑ Антена
Еквивалентен товар

Фигура 1: Принцип на превключвател предаване–приемане с вълноводни насочени разклонители −3 dB/90°

←Предавател
Приемник→
Газоразрядни тръби
↑ Антена
Еквивалентен товар

Фигура 1: Принцип на превключвател предаване–приемане с вълноводни насочени разклонители −3 dB/90°

Начин на действие

„Балансираният дуплексер“ работи с вълноводни насочени разклонители −3 dB/90° по следния принцип:

При приемане газоразрядните промеждутъци са изгаснали и приетата енергия може да бъде насочена към приемника. След преминаване през двата процепни разклонителя и последващото сумиране приетата енергия теоретично се затихва най-малко с частта, която поради несъгласуване попада в съгласуващия товар (0,5 … 1,5 dB).

За какво служи съгласуващият товар в дуплексера?

Съгласуващ товар (Dummy)

Ако газоразрядните тръби не са се запалили, цялата предавателна мощност се насочва към съгласуващия товар. Има няколко причини за този нежелан път:

Фигура 2: Нежелан път на мощността, когато газоразрядните тръби не се запалят.

Фигура 2: Нежелан път на мощността, когато газоразрядните тръби не се запалят.

  1. Газоразрядните тръби не се запалват незабавно – те са сравнително инертни и в зависимост от типа например се нуждаят от 10 наносекунди, преди вътрешното им съпротивление да достигне стойност, предизвикваща почти пълно отражение. При продължителност на предавателния импулс 1 µs тези 10 ns съответстват на около 1% от общата импулсна енергия.
  2. Газоразрядните тръби не могат да осигурят 100% защита. Когато се запалят, вътрешното им съпротивление не е равно на нула, а остава в диапазона на части от 1 Ω. Следователно част от мощността все пак преминава, макар че например се затихва с около 50 до 60 dB[1]. При предавателна мощност 1 MW тази част все още би била най-малко 1 до 10 W.
  3. Газоразрядните тръби се нуждаят от минимална мощност, за да се запалят. Тази минимална мощност например може да бъде 1 kW[1]. За съжаление предавателният импулс няма идеално стръмен нарастващ фронт. Преди предавателната мощност да надхвърли 1 kW, изминава известно време. Следователно, докато бъдат достигнати необходимите за запалването 1 kW, тази енергия се поглъща от съгласуващия товар.

Този съгласуващ товар трябва да бъде оразмерен за сравнително голяма мощност, въпреки че много от тези дялове на мощността действат само за много кратко време. В най-неблагоприятния случай той трябва да издържа продължително натоварване от почти 1 kW, което съответства на мощността на запалване на газоразрядните тръби. При нормална работа той би трябвало да се нагрява слабо, но все пак осезаемо поради тези токове на утечка.

Източник:

  1. Технически данни за газоразрядната тръба 6596 на Thomson CSF