Тороидална антена
Изображение 1: Проводников модел на параболоидни повърхности на въртене, вляво за параболична антена, вдясно за тороидална антена
Изображение 1: Проводников модел на параболоидни повърхности на въртене, вляво за параболична антена, вдясно за тороидална антена
Тороидална антена
Тороидалната антена се основава на геометрията на параболична повърхност на въртене, подобно на параболичната антена. Рефлекторите и на двете антени са изрязани от съответните им повърхности на въртене. В случая на конвенционалната параболична антена параболата се върти около своята ос на симетрия (фигура 1, вляво). Това завъртане на параболата образува кръгъл параболоид на въртене. При параболичните антени оста на симетрия на параболата обикновено е и линията на видимост на антената (при условие че илюминаторът е разположен във фокуса на параболата).
В случай на тороидална антена оста на въртене е перпендикулярна на оста на симетрия на параболата. Разстоянието между оста на въртене и повърхността на въртене трябва да бъде по-голямо от фокусното разстояние на параболата (фигура 1, вдясно). Тороидалната антена няма една фокусна точка, а цяла група фокусни линии, които лежат на дъга пред рефлектора.
В сравнение с параболичната антена, тороидалната антена има по-големи загуби от аберации, тъй като основната антена (напр. рупорен радиатор) не е във фокалната точка, а лежи на фокалната линия. В режим на приемане част от енергията, събрана и преотразена от рефлектора, ще премине през основната антена (облъчвателя). Освен това основната антена може да облъчва само ограничена част от отражателя. По този начин апертурата на тороидална антена винаги е значително по-малка, отколкото при параболична антена със същите размери.
За да се намалят аберационните загуби, към конструкцията на антената може да се добави вторичен рефлектор, подобно на конструкцията на антената на Касегрейн. С такъв вторичен рефлектор могат да се компенсират разликите във фазите на полето в границите на осветената област на повърхността на първичния рефлектор.
Изображение 2: AN/FPS-50, DR3: параболично-тороидална антена с облъчвател от тип «тръбен орган» в базата на ВВС на САЩ Клиър. © 2000-2016 GlobalSecurity.org
Изображение 2: AN/FPS-50, DR3: параболично-тороидална антена с облъчвател от тип «тръбен орган» в базата на ВВС на САЩ Клиър. © 2000-2016 GlobalSecurity.org
Тороидалните антени се използват за създаване на няколко лъча едновременно с помощта на един голям стационарен отражател. Тази концепция се използва например в радара OTH-B, тъй като неговите антенни рефлектори (които имат изключително ниски резонансни честоти) са твърде големи, за да се реализира механично въртене. Параболично-тороидният антенни рефлектор на радара AN/FPS-50 е с размерите на футболно игрище. За захранването на тази антена се използва така нареченият сканер от тип «тръбен орган» (в англоезичната литература Organ-Pipe Scanner). Такъв излъчвател свързва последователно отделни излъчватели, разположени в различни точки от пътя на разпространение на вълната, както за предаване, така и за приемане. По този начин, въпреки че рефлекторът е неподвижен, лъчът на антената се премества, като се избира точката, в която се облъчва рефлекторът.
Литература:
- Yahya Rahmat-Samii, Reflector Antenna Developments: A Perspective on the Past, Present and Future, 2015, IEEE Antennas and Propagation Magazine, Band 57, Ausgabe 2, ISSN 1045-9243, S. 85-95