PIN-диоди
| обикновен диод с pn-преход: |
|
| PIN-диод със собственопроводяща („intrinsic“) i-област | |
p-област (дифузирана) i-област n-област (подложка) |
Фигура 1: Структура на PIN-диод
PIN-диодите имат трислойна структура с възможно най-слабо легирана собственопроводяща i-средна област между силно легираните p- и n-контактни области. За кратки времена на превключване ширината на i-областта е 0,5...1µm. Когато се изискват високи пробивни напрежения, ширината на i-областта достига до 100µm.
Приложението на PIN-диодите във високочестотната техника се основава на следните свойства:
- При поляризация в обратна посока малкото носители на заряд в i-областта се отстраняват още при ниски обратни напрежения и тогава PIN-диодът има капацитет на запиращия слой, независим от напрежението. При голяма ширина на i-областта капацитетът е много малък и PIN-диодът представлява голямо съпротивление за високочестотни колебания. Освен това пробивното напрежение е високо, така че могат да се прилагат високи променливи напрежения.
- При работа в права посока i-областта се изпълва с инжектирани малцинствени носители. Тогава PIN-диодът представлява съпротивление, зависещо от тока в права посока, което може да достига много малки стойности. В това състояние PIN-диодът представлява линейно съпротивление дори за високочестотни колебания с голяма амплитуда.
- PIN-диодите могат да се превключват много бързо (около 1 ns) между обратна посока (почти празен ход) и права посока (почти късо съединение).