SE
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 3 GHz
(честотна лента «S») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 50 kW |
| средна мощност: | |
| инструментален обхват: | 12 NM (≙ 22 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | |
| точността: | ± 100 m; ± 2° |
| широчина на лъча: | |
| необходим брой импулси от целта: | |
| завъртания на антената: | |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
SE
SE беше морски разузнавателен и навигационен радар за по-малки кораби, който работеше в S-диапазона (обозначение на IEEE) или в E/F-диапазона (обозначение на НАТО).
Антената се състоеше от правоъгълен изрез от параболичен рефлектор със заоблени ъгли с ширина 58½ инча (≙ 1,5 м) и генерираше ветрилообразен лъч. Радарът беше оборудван с радиолокационен екран «Тип А» и разполагаше с интерфейси за устройства за идентификация (IFF). В предавателя се използваше магнетрон.
Радарът е разработен около 1943 г. и е бил използван на спомагателни кораби на тихоокеанския фронт.