Argos 5000D
Описание на радиолокатора; избрани тактически-технически данни
Изображение 1: Argos 5000D
| Тактико-технически характеристики | |
|---|---|
| носеща честота: | 1 250 … 1 350 MHz
(честотна лента «L») |
| период на импулсите: | |
| честота на повторение на импулсите: | 330 Hz |
| продължителност на сондиращия импулс (τ): | 6 µs |
| време на приемане: | |
| мъртво време: | |
| импулсна мощност: | 5 МВт |
| средна мощност: | 10 кВт |
| инструментален обхват: | 250NM (≙ 450 км) |
| разрешаваща способност по разстояние: | 150 м |
| точността: | |
| широчина на лъча: | 1,5° |
| необходим брой импулси от целта: | 14 |
| завъртания на антената: | 6 об/мин |
| MTBCF: | |
| MTTR: | |
Argos 5000D
Argos 5000D е радар за морско разузнаване и целеуказване с голям обсег, работещ в L-обхвата.
Антената представляваше параболичен рефлектор с единична извивка, захранван от вертикална решетка от хоризонтално поляризирани диполи. Рефлекторът е използван и за интегрираната система за IFF. Предавателят използва стабилотрон, последван от амплитрон като усилвател на мощността. Предаваният сигнал е код на Баркър с 5 или 7 кодови елемента с продължителност 0,9 µs всеки. Радарът е имал много модерна за онова време система Селекция на Движещи се Цели (СДЦ), която също така е можела да компенсира собствената скорост на кораба и да потиска морското смущение. На големи разстояния можеше да се включи системата Dicke-Fix.
През 1965 г. е монтирана по-малка антена с по-ниско ветрово натоварване. Радарът е изведен от експлоатация в средата на 70-те години.