Полувълнова антена
Полувълновата диполна антена е най-простата резонансна структура в антенната технология. Такива антени се използват като основен елемент в антени с почти всички форми и понякога се разглеждат като еталонна антена заедно с изотропен ненасочен излъчвател.
Повечето излъчватели излъчват по-силно в дадена посока, отколкото във всяка друга посока. Излъчвателите от този тип се наричат анизотропни.
Полувълновата антена (наричана още диполна антена, антена на Херц, дипол на Херц, полувълнов вибратор) се състои от две парчета проводник или тръба, всяко от които има дължина, равна на ¼ от работната дължина на вълната на антената. Такава антена е основният елемент, от който се конструират много по-сложни антени. При полувълновия дипол протичащият през него ток има максимална стойност в центъра и минимална стойност в краищата на дипола. Напрежението, напротив, е минимално в центъра на дипола и максимално в краищата му.
Енергията може да се подаде към такава антена, като се свърже предавателна линия от изходното стъпало на предавателя към сегментите, които изграждат антената. Когато се използва двупроводна предавателна линия, например коаксиален кабел, централното му ядро се свързва към едното рамо, а оплетката - към другото. Тъй като в този случай точката на захранване на антената се намира в нейния център (точката на минимално напрежение и максимален ток), този тип захранване се нарича централно захранване или захранване по ток. Изборът на точката на захранване за диполна антена е важен поради вида на използваната захранваща линия.
Постоянните вълни на тока и напрежението възникват по същия начин, както в паралелна трептяща верига. За разлика от изотропния радиатор с коефициент на усилване 1, полувълновата антена има коефициент на усилване около 1,5, като максималното излъчване е в посока, перпендикулярна на оста ѝ.
Диаграма на излъчване в хоризонталната равнина
Изображение 2. Направление на полувълнова диполна антена
Изображение 2. Направление на полувълнова диполна антена
страничните
лобове
задния лъч
Изображение 3. Направлението на антената Яги
страничните
лобове
задния лъч
Изображение 3. Направлението на антената Яги
Изображение 5. Диаграма на излъчване на вертикален дипол въз основа на резултатите от триизмерното моделиране.
Възникване на полувълнова антена
Изображение 4. Възникване на полувълнова антена
Полувълновият дипол също възниква от проста осцилираща верига. За по-голяма простота нека приемем, че плочите на кондензатора на трептящата верига постепенно се накланят и раздалечават (фигура 4). В този случай капацитетът на кондензатора намалява, но той все още е кондензатор. Тъй като плочите на кондензатора се отдалечават една от друга, силовите линии на електрическото поле (които започват от едната плоча и завършват от другата) трябва да обхващат все по-голямо пространство. Стига се до момента, в който кондензаторът престава да съществува като такъв и линиите на електрическото поле вече се затварят в свободното пространство. Полученият полувълнов дипол се захранва централно.
Диполът се създава от проста резонансна верига. |
||
| Нека просто си представим, че плочите на кондензатора на резонансната верига са малко огънати една от друга. |
![]() | |
| Това намалява капацитета, но кондензаторът си остава кондензатор. Ако плочите на кондензатора се отдалечат още повече една от друга, линиите на електрическото поле трябва да покриват все по-голямо разстояние. |
![]() | |
Кондензаторът вече не може да бъде разпознат като такъв. Полевите линии на електрическото поле преминават в свободното пространство. |
![]() | |
Създаден е полувълнов дипол, който се захранва чрез захранваща линия. |
![]() |
Изображение 5. Диаграма на излъчване на вертикален дипол въз основа на резултатите от триизмерното моделиране.
Коефициент на скъсяване
Изчисляването на дължината на дипола въз основа на дължината на вълната обаче се прилага само за безкрайно тънки проводници. На практика диполите имат действителната дебелина на проводник. Освен това диполите имат по-широка честотна лента с увеличаване на дебелината на проводника. В този случай се въвежда коефициент на скъсяване, който зависи от дебелината на проводника:
| v = | l | където |
v е коефициентът на скъсяване на дипола; l е дължината на дипола; d е диаметър на проводника. |
(1) |
| l+d |
Дължината на дипола, умножена по този коефициент на скъсяване, дава резонансната дължина на вълната на дипола.



